— Да приемем ли, че случаят е прекратен? — попита съдията Туист.
— Всъщност — каза Мейзи, — фактът, че той НЕ ме докосна и че аз НЕ съм бременна, е повод за новата ми жалба и дело. Завеждам класово съдебно дело за два милиарда долара от името на всички жени и съпруги от Канзас, които НЕ са били избибипани, нито пък са забременели от Уистър. Това е обида спрямо естествените им женски права, поставяща ги в непривилегирована позиция. Ние обявяваме, че сме били пренебрегнати от най-великия и прословут за всички времена престъпник, и изискваме наказателни действия и поправяне на неправдите.
— Това вече е нещо друго — каза съдията. — Оттеглете се. Сега ще изслушам Долорес Пубиано де Копула Уистър.
Разсилният я накара да се закълне. Мексиканската красавица зае мястото, кръстоса крака и вдигна полата си. Усмихна се на съдията. Започна на колежански аглийски:
— Макар да съм бедно бездомно дете от едно малко пуебло на юг от границата, аз се оттеглям, като свалям всичките си предишни дела срещу Уистър. Никога не съм била омъжена за него. Когато бягаше в Месико обаче, той спря до нашата хасиенда. По онова време бях просто едно дете, едва дванайсетгодишна. Стоях там под палещото пустинно слънце, с черна коса и млечнобяла кожа и се взирах с възторг в него, докато той летеше на една крачка разстояние пред нашите селяни. Конят му падна полумъртъв в краката ми. Аз му казах: „Кабалеро с коса като слънцето и очи като небето, вземи моето магаре като дар, за да можеш да отлетиш към свободата, преди да те е настигнала яростната атака на враговете ти“.
Тя се поколеба и погледна към Дингълинг. Онази особа кимна окуражително към листата, които тя държеше.
Тя погледна записките.
— О, да — продължи тя, като погледна отново съдията. — Това е най-добрата част. Макар че селяните покриваха цялата област с оръжеен огън, Уистър слезе от коня си, а сребърните му кончови блестяха на слънцето. — Тя отново погледна записките си, а след това вдигна очи.
Той каза:
— О, славна красавице, най-сетне си мое притежание.
Сграбчи ме и ме завлече в сянката на един кактус, вдигна полата ми и ме бибипа до полуда. После взе магарето ми и изчезна, а аз, въпреки че скочих на коня му да го последвам, не успях да го настигна.
Очите на съдията Туист блестяха. Той облиза устните си.
— Продължавайте — каза той.
Момичето погледна Дингълинг, който посочи насърчително бележките. Тя продължи да чете.
— И заради това завеждам дело срещу Уистър, че ми открадна магарето. Но това не е основното. Повдигам срещу него обвинение за изнасилване. Тогава бях само на дванайсет, беше преди много години, но тъй като бях малолетна, клаузата за ограниченията, не се прилага. Поради тази причина настоявам да бъде издадено съдебно решение срещу Уистър за престъпление за ИЗНАСИЛВАНЕ НА МАЛОЛЕТНА!
— Добре, добре — каза съдията Туист, като удари с чукчето си. — Знаех, че ще се доберем до нещо и в този случай.
Някакъв мъж в костюм от три части се приближи до съдийската скамейка и нетърпеливо му прошепна нещо.
Съдията удари с чукчето си.
— Прокурорът ми напомни, че може да добави статистически данни към обвинителните документи тук. Поради това моля тримата защитници на ищците да застанат пред скамейката.
Очевидно Дингълинг, Чейс и Амбо си бяха казали нещо със съдията преди заседанието, защото всичко бе подготвено. Те избутаха трите момичета пред съдията.
Той започна:
— Всяка една от вас е обвинена в лъжлива клетва, клевета, лъжесвидетелстване и т.н., и т.н. Какво ще отговорите на обвинението?
— Виновни — отговориха в хор Дингълинг, Чейс и Амбо вместо клиентките си.
— Признати за виновни по обвинението — заключи съдията. Той удари с чукчето си.
— С това вие трите сте осъдени на десет минути затвор за всеки пункт в обвинителния акт. Присъдите да се изпълнят едновременно. — Той погледна към прокурора, който кимна. Съдията удари с чукчето си.
— Сега — заяви съдията Хамър Туист, — съдът ще приеме, разбира се, тези нови граждански дела и се надява, че те ще текат дълго време по удобен начин. В това обвинение в престъпление, обаче, има известни затруднения. Изнасилването на малолетна е станало в Мексико. Настоявам обвинението да бъде подадено там и изпратено дотук по пощата. Ще минат минимум пет дни, преди съдът да издаде заповедта за задържане. Това задоволява ли ви, Дингълинг?