Мозъкът ми се гърчеше. Това трябваше да се случва на Хелър. НЕ трябваше да се случва на мен! Как беше успяла Съдбата да скрои това ужасно тържествуване на несправедливостта?
Стаята като че ли поспря да се върти. После ме обзе нов ужас. Заекнах:
— Не… сте ме предали на властите, нали?
— Не, не още. Но като имам представа как работи тъпият ти мозък, взех някои предварителни мерки. Отвори си очите и прочети това. — Тя бутна нещо пред лицето ми. Някакъв правен документ:
Вземайки предвид причините, поради които първата страна в това дело ТИЙНИ ХОПЪР е повереник под съдебната опека на този съд, както и причините, поради които страната от втора степен СУЛТАН БЕЙ, известен също и като ИНКСУИЧ или някакво друго име, желае СМЪРТТА на горепосочената първа страна, съдът издава разпореждане на страната от втора степен, в обвинение за УБИЙСТВОТО на горепосочената първа страна.
Вземайки предвид изложените причини, ако в даден момент съдът изиска това и горепосоченото лице ТИЙНИ ХОПЪР не може да бъде открито или горепосоченият СУЛТАН БЕЙ, известен също и като ИНКСУИЧ или някакво друго име, не може да представи горепосоченото лице на първата страна живо и здраво в разумен срок, съдът автоматично ще приеме, че горепосочената страна от втора степен е УБИЛА първата страна, а страната от втора степен ще бъде призната за виновна в ПРЕДУМИШЛЕНО УБИЙСТВО.
Седях и треперех, омаломощен от ужасния документ. Най-естественият изход по всички учебници на Апарата беше блокиран!
БЕШЕ ТВЪРДЕ КЪСНО ДА УБИВАМ ТИЙНИ! Бях пропуснал последния си шанс!
— Обърни внимание, ако обичаш — каза Адора, — че предавам документа в ръцете ти и че разпореждането ти е връчено по всички правила, факт, който ще бъде внимателно отразен в съда. Това поставя ефикасен край и на най-малката възможност, която имаш в този случай, Ти ЩЕ съдействаш за дехомосексуализирането на хомосексуалистите. Започваме програмата другата седмица. И ти или ще поемеш ролята си, или ще отидеш в някой федерален затвор и ще бъдеш ежедневно изнасилван от съкилийниците си. Така че след седем дни започваме и без никакво ако, а или но. Сега отиваш да вземеш душ и да се приготвиш за тазвечерните момичета. Изглежда си мокър до кости от пот и долавям една особена миризма около теб.
Особената миризма беше суровата, щипеща воня на ужаса.
В онзи момент разбрах, колкото и да симулирах, че ще трябва да избягам. А разполагах само с една седмица.
КАКВО щях да направя през тази седмица? Беше необходим МАКСИМАЛЕН УДАР!
Част петдесет и трета
Глава първа
Прекарах една ужасна безсънна нощ. Въртях се, мятах се и псувах. Десетки пъти бях държал онова бибипано хлапе направо с голи ръце. Можех да изстискам живота от него с лекотата, с която се размазва маджун.
Но вече беше твърде късно. Не можех да докосна непълнолетната бибичка!
Станах с хлътнали очи и бледо лице. Подпомогнат от марихуаната — но без алкохол — бях успял да си изиграя ролята предишната вечер. Помогна ми и това, че поставихме едно огледало, за да съм сигурен, че няма да се вмъкне някой хомосексуалист докато лежа гол и напълно изложен. Бях задоволил някак момичетата, докато ме обгръщаше мекото зашеметяване от тревата. Аз лично не бях почувствал кой знае какво. „Радостта от секса“ нещо ми беше мътна тия дни.
Единственото предимство на тази сутрин беше, че нямах главоболие. Но сега, когато влиянието на тревата от предишната нощ беше отлетяло, в червата ми се завихряше непоносимият водовъртеж на ужаса.
Запалих разтреперано един бхонг и дръпнах пет-шест пъти. Вместо да ме успокои, той още повече изостри паниката ми.
Мина половин кошмарен час, преди да успея да накарам ръцете си да не треперят и да си приготвя малко силно кафе. Изпих го. Ръцете ми затрепериха още по-силно.
Някакъв светъл глас притъпи болката в душата ми.
— Здравей, Инки. Аз само наминах на път за училище. Боже, уча се как да бибипам!