Тя стоеше пред мен с конската си опашка, равните половинки с връзки и късите чорапки. Погледна часовника си във формата на Мики Маус.
— Имам няколко минути. Мога да ти направя едно показно.
— Не знаех, че фамилията ти е Хопър — казах аз с глас на идиот. Онова, което исках да й кажа, беше:
— Ти ми постави капан, мърлява, изнудваща бибичка такава! — Но трябваше да внимавам.
— О, да — каза тя. — Родителите ми бяха много известни. Но не искам да спекулирам с името им и да звуча самоуверено. Кръстосваха страната между двете крайбрежия, за да ръководят всички мафиотски организации. Бяха най-големият ударен отбор в тоя бизнес, докато един ден не ги изпратиха в газовата камера в Калифорния заради убийството на губернатора. Те наистина си заслужаваха славата. А сега, след като минахме през формалното запознаване, какво ще кажеш да си лежиш по гръб, а аз да ти покажа един нов мускул. В известен смисъл започваш действието с петата си. Слагаш крак върху… ето тук, ще си сваля обувката и чорапа…
— Тийни, в името на Бога, чувствам се много изнервен и разстроен. По-добре тичай на училище.
Онова, което исках да кажа, беше:
— Ти ми постави капан, мърлява, изнудваща бибичка такава!
— О, не можеш да се отървеш от мен толкова лесно. Днес съм подранила. Ето, вземи една дъвка. Понякога отпуска напрежението. Дъвката е нещо като заместител на слизането под пояса на момчетата, както ме караше да правя всеки ден психологът. Липсва ми асистентската работа при него, знаеш ли!
Задъвках. Имаше вкус на пластмаса.
— След като стане лепкава, я разтегляш пред зъбите си и надуваш, за да стане балонче. Божичко, не така. Кълна се в Пийт, Инки, държиш се така, сякаш въобще не си израсъл на цивилизовано място.
Тя почовърка с пръсти в устата ми и ме накара да духна. Балончето стана много голямо.
Изведнъж то се спука.
Цялото ми лице беше в нишки дъвка.
Тя се засмя радостно.
— Ще закъснееш за училище, Тийни — пророних аз. Исках да кажа:
— Ти ми постави капан, покварена, изнудваща бибичка такава, и бих дал половината от живота си — който може да не е много дълъг благодарение на теб — за да те убия на място. — Не го казах.
— Е, трябва да тръгвам — заяви тя. — О, между другото, ти ме попита оня ден дали ми го правят китайците. Искам да успокоя духа ти, Инки. Ще повярваш ли, ако ти кажа, че трима от тях са гей? Не биха докоснали жена и с десетфутов прът, даже да им бяха толкова дълги, а те не са. Снощи ги хванах нанизани на мъжко хоро и казах на проститутката от Хонконг, а тя само възкликна: „Наистина?“ и отиде да ги гледа. Така че не съм застрашена, Инки. Пазя си цялата енергия, за да бибипам теб. Тра-ла-ла. — И изчезна.
Репликата за хомосексуалистите беше отлетяла направо към центъра на ужасения ми стомах.
Седнах.
Светлината от пролетното слънце падаше на ивици по пода.
Ивици.
Екранът на Кроуб премита. Той имаше среща други двама психиатри. Едно малко момченце, наоколо дванайсет, беше завързано за една операционна маса: очите му бяха широко отворени от ужас. Устата му беше запушена с дървено блокче и хирургическа марля.
Единият от психиатрите каза:
— Няма смисъл. Той не само настоява, че не бива да се краде, ами няма и да се присъедини към обирджийските банди. — Беше сложил в скута си превързаната си ръка.
— Напълно антисоциален — каза другият психиатър. — Тръгнал е по лош път. Твърде бибипски умен е, за да се грижи за себе си.
— Безнадежден случай — каза първият психиатър. — Родителите му го изпратиха за пръв път при мен; когато беше на пет годинки и сега, вече седем години след това, той отказва да отбележи какъвто и да било напредък. Не иска да купува дрога от учителите си и, независимо от непрекъснатите електрошокове напълно отказва да покаже невротични тенденции.
— Никога няма да изкара колежа — каза другият психиатър и поклати тъжно глава.
— Но сега има смелостта — каза първият — и да отказва да говори! Винаги, когато му отпушвам устата, само крещи, че се страхува от нас.
— Засто не каса дака ф нацалото? — попита Кроуб — Два съвестание и бес туй продълзи много дълко.
— Добре де, аз ти казах в началото — отвърна първият, — че става въпрос за синдрома на ужаса. Просто го доведох, за да го оперираш. Аз не мога. Нараних си ръката, докато го бих.
Момчето отчаяно се опитваше да се освободи от каишките, гърчейки се във всички посоки, като се опитваше да каже нещо през запушалката.