Вторият психиатър рече:
— Мирувай — и с майсторски юмрук удари момчето в корема. Младежът припадна.
Кроуб махна с ръка и двама грубовати санитари дотърчаха. Единият носеше игли и медикаменти, а другият буташе машина за електрошокове.
Този с медикаментите впръска цяла спринцовка във вената на момчето. Другият захвана машината за шокове към слепоочията му.
Полетяха искри, а от електродите се вдигна пушек.
Двамата психиатри се усмихнаха и кимнаха на Кроуб.
Първият каза:
— Сигурен съм, че можеш да го направиш, както ти показах върху онази жена. Операцията е наистина много проста: просто прерязваш нервус вагус.
— Това ще го излекува. Вече няма никога да се страхува от нищо. Ваготомиите са чудесно нещо — каза вторият психиатър.
Кроуб грабна един нож и отвори стомаха на момчето. Бликна кръв. Той потърси и намери с нокът въпросния нерв. Взе една ножичка за нокти и изряза част от него.
Първият психиатър взе отрязъка и го погледна.
— Нервус вагус, точно така — каза той. — Тия неща обаче, са коварни. Може да израсне отново. Дай ми оная бормашина.
Като работеше професионално, първият психиатър направи дупка в черепа на изпадналото в безсъзнание момче. После бръкна вътре с ножичката за нокти и клъцна.
— Това срязва нерва между продълговатия мозък и тялото. Трябва да свършим всичко.
Вторият психиатър се намеси:
— Чакай малко. Той може случайно отново да се свърже там. Дай ми онзи ланцет.
Той прегледа гърлото на момчето.
— Някъде четох, че нервус вагус минава също и по протежение на шията. Сега е моментът да разберем.
Той направи прорез.
Ножът сякаш се изхлузи. През прореза заизлиза въздух на пяна, струя червени мехури.
— О, бибипка му — възкликна вторият психиатър. — Трябва да съм го изпуснал. Но ще го намеря. — Ножът отново потъна.
Обля ги фонтан, от кръв.
— Да го бибипам! — каза вторият психиатър. Опитах и това ти костваше един пациент.
— Няма значение — каза първият, — родителите вече бяха банкрутирали от плащането на сметките ми. Не е никаква загуба, приятелю.
— Плаготаря, че бяхте з мен, догато ко бравех — каза Кроуб.
— Имаш да се реваншираш — каза вторият психиатър, когато той и колегата му излизаха. — Ще се видим на обяда, Кроуб, стари приятелю.
Поклатих глава заради Кроуб. Вече беше само един обикновен психиатър. Даже не нарязваше трупа, за да използва за целологията абсолютно здравите части.
Вниманието ми отново се съсредоточи върху проблема с Тийни. Току-що отново ми беше разказала една въображаема история за родителите си. Освен това се съмнявах много в онова, което беше казала за високоуважаваната бизнесдама, каквато била уличницата от Хонконг.
Чакай малко. В това имаше някаква закономерност. Един отличен студент по психология като мен трябваше да може да я разбере. И изведнъж се сетих: Тийни беше патологична лъжкиня!
ВДЪХНОВЕНИЕ!
Знаех как да се измъкна от всичко това!
Можех да я изпратя в „Белевю“.
Всеки психиатър би я признал за опасна!
Съдът не би могъл да има никакви възражения!
О, Боже, не е чудно, че ме бяха считали за отличен студент в школата на Апарата!
МОЖЕХ ДА РАЗРЕША ПРОБЛЕМА С ТИЙНИ!
Не беше чудно, че продължават да практикуват психиатрия тук, на Земята и то така усилено. Какъв дар от боговете!
Човек можеше да се отърве, от когото си поиска, да го удуши или убие с едно грабване на писалката.
Можех да се отърва от Крек, Хелър, а сега и от Тийни. И всичко това с помощта и огромната хуманитарна полза от психиатрията!
Глава втора
За какво са удобствата на цивилизацията, ако не за употреба?
Проектът за довършването на Тийни, без да пострадам от това, че съм я убил, започна в момента, в който ми хрумна.
Телефонирах на смелия и предан шеф на охраната в Роксентъровите предприятия. Казах:
— Тук е Инксуич. Трябва ми резюме на файла ви за Тийни Хопър, тийнейджърката, която изхвърлихте по стълбите оня ден. Тя създава много неприятности.
— Това вече е минала история — отвърна той.
Но мога да видя на компютъра, все още е там. Почакайте малко… Да, ето го. Имате ли нещо против да го нахвърля само с няколко думи? Много е обширен.