— Давайте — казах аз.
— Родена е в Сиукс Фолс, Южна Дакота, преди 15 години. Родителите, според сумираните полицейски сводки тук, са били двама затворници, художници, Хейзъл и Шейкър Хопър. Трябва да са пътували из целите Американски щати — многобройни арести в много градове. Ще ви спестя списъка.
— Не са умрели?
— Не и според това тук. Продължават да действат в Канада. Но както и да е, вие не се обадихте заради тях. Използвали са Тийни в игра на язовец от 4 до 11-годишна възраст.
— Какво означава „игра на язовец“? — попитах го аз.
— Да поставиш някого в секс ситуация, да го снимаш, докато го прави и после да го изнудваш. При тях било по-различно. Те използвали детето. Пускали я в някоя хотелска стая с мъж. Тя го придумвала да му слезе под кръста и тъкмо когато стигали до върховия момент, родителите влизали с магнезиеви лампи и фотоапарати и изнудвали птичката. Само ви обяснявам накратко. Много арести по подозрение.
Стигнали в Ню Йорк преди около пет години и започнали да бъркат направо в меда. Но тогава попаднали на неподходящ човек съдията от Върховния съд Хамър Туист. Той им нагласил капан, те се хванали и когато нахлули с фотоапаратите в стаята, ченгетата ги очаквали.
Тук пише, че ги съдили като негодни родители и че направили детето Тийни повереница под опеката на съда. Оттогава тя не е виждала родителите си.
Съдията й назначил опекун — някакъв старец, предполагам, защото в записките тук пише, че е умрял от алкохолизъм. Това е станало преди около три години. Поради обичайната мудност на съда оттогава тя няма опекун.
Тук пише за някакъв психически проблем.
— Аха! — възкликнах. А после добавих нетърпеливо: — Продължавайте!
— Само това е, нищо повече. Пише, че е изключена от училище преди около 6 месеца. Отговорникът на „Личен състав“ й препоръчал почасова работа като проблемен случай.
Лично уволнена от самия шеф по време на рутинна проверка на женския персонал. И това е всичко, което имаме в регистъра на арестите, освен ако не искате множество бибипани номера на дела.
— Не, това е предостатъчно! — потръпнах аз. — Само ми дайте името на училището, от което е била изключена, както и имената на всички психиатри и психолози, споменати във връзка с психичния й проблем.
Той ми ги даде и аз затворих.
О, богове, дали не бях ударил джакпота! Дете, завербувано в сексуална игра за изнудване. При това с психичен проблем! Бях В ИГРАТА!
Телефонирах на съдията Хамър Туист, след като си спомних, че заминава едва на другия ден за голф-турнира в Маями. Извадих късмет, защото избягнах съдебната система и му звъннах директно у тях.
— Аз съм федерален агент — представих се, като предпазливо не споменах името си. — Можете ли да ми кажете всичко, което знаете за някоя си Тийни Хопър?
— Тийни Хопър? Тийни Хопър? Тийни Хопър? А, да, сега си спомням името. Тя е повереник на този съд, струва ми се. А, да. Току-що подписах съдебна заповед, забраняваща на някакъв побъркан турчин да я убива. Чуждестранни бибипци. Вече изнасилват из цялата страна, нали знаете.
— Това момиче някога правило ли е нещо нередно с вас?
— Сексуално ли имате предвид? Не, разбира се, че не. Единствената нередност, която ми идва наум, беше с главния чиновник. Всеки месец, когато тя идваше в съда да се пререгистрира, той я целуваше. Но аз сложих край на това. Направих така, че въобще да не е необходимо да се подписва. Това го постави на мястото му! — Той се изсмя. — Да, сега тя идва при мен. Но ако нямате нищо против, имам да опаковам много неща. Приятен ден.
Той затвори. Каква лъжкиня беше това покварено бибипано хлапе! Което ще рече, че съдията я държеше около себе си, за да му слиза на него. Истински патологичен случай! При това ОПАСЕН!
Обадих се на психолога. Той каза:
— Тийни?… Тийни?… О, имате предвид момичето, което беше изключено преди шест месеца.
— Можете ли да ми кажете за какво я изключиха?
— Разбира се — отвърна той. — Надявам се, че е загазила с федералните власти, бибипка й. Влезе в съблекалнята точно преди най-голямата среща на сезона и оправи целия футболен отбор. Омаломощи ги. Загубиха, разбира се. Божичко, всички бяха побеснели заради нея. Аз самият загубих цяла пачка от тая работа.
— Вие не я държахте като помощничка, нали?
— Помощничка? Боже мой, не! Беше моя пациентка известно време, като аз просто продължих лечението, препоръчано от психиатъра й. Рутинна работа с децата в училище.