— Страхувам се, че не бихме могли да докажем никакви престъпления в Турция — отвърнах му аз.
— Това е много лошо — каза служителят от щатския отдел. — Малко е фрустриращо да има някакъв си американски гражданин там някъде и ние да не можем да го тормозим и арестуваме. Обикновено измисляме начин, освен ако, разбира се, човекът не е известен политически терорист: тях трябва да ги защитаваме, за да раздвижват нещата и да са доволни медиите. Ако не е регистриран като терорист или като пласьор на наркотици, трябва да има някакъв начин щатският отдел да подпомогне създаването на неприятности в света.
— Той не е нито едното, нито другото — намесих се аз.
— Аха, почакайте малко. Веднага щом се обадихте, пуснахме информацията в различните отдели тук, че „Суиндъл и Крауч“ са на телефона и нашият шеф по разузнаването към щатския отдел току-що донесе някаква бележка на бюрото ми. Той ви препоръчва да се обадите на Президента и да го накарате да нареди на ЦРУ просто да вдигнат яхтата във въздуха.
Това е рутинно разрешение на подобни случаи и се надявам, че ще помогне. Не можем да позволим да има американски гражданин, който е извън страната необезпокояван, така че много се радваме да разполагаме с помощта ви в служба на националните интереси.
— Разчитайте, че хората на Роксентър ще направят това — уверих го и затворих.
БИБИПКА му!
Не можех да пусна в ход подобно разрешение по две причини: Хелър имаше паспорт от ЦРУ, който го идентифицираше като Х. Хайдър Хагърти и когато ЦРУ го разберяха, щяха да си помислят, че става въпрос за някой от техните хора и нямаше да действат. Другата причина беше по-лична. Преди не ми беше хрумвало, че притежавам онази яхта!
За момент си помислих дали просто да не изпратя на капитана съобщение по радиото и да му кажа кога и къде да акостира, а междувременно да организирам нещата така, че съдебните служители да чакат и хванат Хелър. Но това беше твърде елементарно, за да проработи. В Апарата ни предупреждаваха да не се хвърляме на простите решения. Освен това беше невъзможно, защото капитанът щеше да сметне съобщението за фалшиво. Онова, което той знаеше, бе, че собственикът е в Турция, а не в Ню Йорк. Ако не се представех лично на капитан Битс, той просто щеше да приеме радиосъобщението ми за трик на турските врагове. Щеше да го покаже на Хелър, който щеше да разбере, че аз имам пръст в цялата работа и да застане нащрек. Хелър щеше да каже на Крек, която пък да ме проследи. Тази посока на мисълта внезапно се сблъска с факта, че, е много вероятно графиня Крек в момента да провежда някакво разследване, което да я доведе при мен!
Ужасяваща заплаха!
Денят беше един от ония отвратителни моменти, в които тъкмо когато си мислиш, че нещата няма как повече да се влошат, те го правят!
Глава четвърта
Графиня Крек беше в някаква хотелска стая и доста късно закусваше. Хрумна ми, че ако открия кой е хотелът, мога да организирам връчването на призовката за задържане и да я отстраня, преди да ме е довършила!
Но по знаците на сребърните прибори не можеше да се разбере нищо. Напрегнато гледах известно време с надеждата, че погледът й ще попадне върху нещо, което да разкрие местонахождението й.
Чу се почукване на вратата и Бум-Бум влезе. Носеше огромен куп вестници.
— Не ми се ще да ви ги давам, мис Джой. Защото ако го направя, ще се вбесите.
Тя взе най-горния. Заглавия!
Със стъпка, която се взриви като бомба във Върховния съд вчера, съдията Хемър Туист пусна в ход международните съдебни процеси, които могат да доведат Уистър, Гениалното хлапе, до стерилизация и доживотен затвор.
Смъртоносното обвинение в изнасилване на малолетна надвисна над главата на обкръжения престъпник.
Новите дела, заведени от Мейзи Спред, Туутс Суич и Долорес Пубиано де Копула със сигурност ще доведат до разрухата и унищожението на преследвания престъпник…
Графиня Крек грабна друг вестник. После трети.
След това четвърти!