Выбрать главу

Нищо не виждах!

Вероятно бях напълно ослепял!

Лежах и разсъждавах върху незнайните клопки на наркотиците.

Марихуаната, която имаше репутацията на много слаба дрога, очевидно можеше да рее някого във въздуха, да предизвиква слухово сътресение, да поражда космически гледки, а след това пълна слепота просто така.

Гласът на Адора долетя от някакво огромно разстояние.

— Тромаво бибипеле такова! Цапаш с кръв целия килим! Седни, бибипка ти! Кенди, донеси веднага някакъв подочистител и виж дали може да се почисти това, преди да е оставило петна върху белия килим!

Тя попиваше лицето ми с парцала за масата. Зрението за момент се върна в едното ми око.

И там, пред мен обърнат настрани, беше СКЕЙТБОРДЪТ НА ТИЙНИ!

Обхванаха ме смесени чувства. Облекчението, че не бях ослепял от марихуаната, а само от кръвта, се смесваше с разтреперващата ме омраза към Тийни. Нейната загриженост за другите, която беше така високо оценена от Кенди, се състоеше в това да поставя загрижено скейтборда си точно в средата на тъмния коридор към стаята ми!

С нестихваща лекция за това как трябва да внимавам къде стъпвам, как трябва да се грижа за килимите и да спра опитите да се осакатя, за да се отърва от съпружеските си задължения, Адора ме отведе в някакво спешно болнично отделение, където зашиха главата ми. За щастие марихуаната все още действаше, та не усещах иглата.

Всъщност нея нощ заспах като малко дете. Въпреки всичко знаех, че имам отличната възможност в крайна сметка да победя.

На следващия ден със сигурност щях да хвана коварната графиня Крек!

Глава шеста

Странно нетърпелив за срещата си със Съдбата, рано на другия следобед се облякох и потеглих към залата за телевизионни предавания на Ей Би Си.

Не бях срещнал трудности с получаването на пропуск за шоуто „Странноват свят“. Бях се свързал по телефона с шефа на охранителната фирма „Орлово око“ и той ми беше казал, че ми е запазил място сред публиката. Нямаше търпение да получи помощта ми.

— Мястото ще гъмжи от наши хора — беше ми казал той, но тя вече ни се е изплъзвала под носа и ще ни е от полза да има някой, който да я разпознае на място. Човекът, който връчва призовките, ще бъде там. Този път тя няма да се измъкне!

Дегизирането не се беше оказало трудно: лицето ми бе така омотано с бинтове, че можех да виждам само през един процеп.

От светлината ме боляха очите и не си бях губил времето да гледам екрана на крек. Тя щеше да се появи на шоуто — това беше сигурно. По дяволите да вървят подробностите: даже тя нямаше да може да се измъкне от подобна клопка.

Когато пристигнах, бързо намерих служителя от „Орлово око“. Той беше огромен мъж, облечен в цвят каки, целият окичен с оръжия. Стоеше във фоайето, като даваше на всеки от дузината мъже от охраната индивидуални инструкции и ги изпращаше на постовете им.

Дръпнах го за ръкава. Той ме побутна раздразнено.

— Чупи се, дъртофелнице — каза. — Не виждаш ли, че съм зает?

Засмях се доволно. Бях дегазиран като старица с опърпана шапка и бях намазал превръзките с боя за обуща, за да почерня лицето си.

Той ме взе за някаква негърка!

— Ти си дъртофелник — казах му аз, — защото съм чувал, че те са доста кьорави. Аз съм Смит, идиот такъв, човекът, от който „Дингълинг, Чейс и Амбо“ получават заповедите.

— О, Исусе Христе — възкликна служителят от охраната.

— Не, просто Смит — поправих го аз. — Ще ме вместиш ли в приготовленията?

— О, да, сър! Хората от Ей Би Си винаги съдействат на силите, които са на власт. Поставили сме наши хора из цялата телевизионна зала. Конферансието на „Странноват свят“ Том Снайд е много въодушевен от идеята, че в шоуто му може да се получи малко екшън. Освен това във всеки ъгъл има допълнителни камери. А отвън има и любителски камери. Ще докарат Гениалното хлапе в брониран камион с тъмни стъкла. Какво е това в ръцете ви?

— Портативен телевизор — дезинформирах го аз. Беше екранът на Крек. — Искам да хвана шоуто и в ефир, освен в залата.

— Добре. Мястото ви е на средния ред, до пътеката. Ето ви едно уоки-токи, за да се свържете с мен, в случай че забележите нещо, което ние сме пропуснали.

— Добре обмислено — казах, като го вземах. — Но си дръжте очите на четири все пак. Днес не съм много добре със зрението. Разчитам на вас.