— О, спокойно можете да разчитате на нас — каза той, като потупа огромния кобур на автоматичния си пистолет. — Аз на практика вече си харча моя дял от тия допълнителни пари. А, да, и още нещо: хората от Ей Би Си ни предупредиха, че щом светне червената лампичка, трябва да мируваме и да стоим настрана от сцената, освен ако самата жена не се появи. Ако това стане, Снайд ще ни даде знак и ще могат да заснемат арестуването.
— Добре — казах му аз и тръгнах към мястото си.
Залата беше претъпкана с жени и една пола повече минаваше напълно незабележимо.
Настаних се. Мястото ми беше добро за наблюдение. Залата беше като всяка друга, освен че имаше повече места за камери и осветлението. На мен обаче ми беше трудно да обхващам всичко през превръзките си. Нещата изглеждаха някак розови и предположих, че челото ми отново кърви. Но маловажните неща не трябва да застават на пътя на един офицер от Апарата. Ломбар Хист и съдбата на Конфедерация Волтар зависеха от мен, да не говорим пък за съдбата на Земята!
Шоуто щеше да започне всеки момент: един голям часовник отмерваше секундите до вдигането на завесата. Тиха музика свиреше, за да държи публиката спокойна, но навсякъде из залата се чуваше развълнувано дърдорене. Домакини от всякакъв вид и калибър се бяха натъпкали в шоуто днес, за да зърнат Гениалното хлапе.
Концентрирах се върху екрана на Крек. Виждах го трудно.
Тя седеше в някаква малка стая. Усетих лека вълна на безпокойство. Трябваше да се дегизира някак, за да се промъкне на шоуто. А тя не го правеше. Беше поставила пред себе си малък телевизор, а в ръце държеше два микрофона.
Къде беше тази стая?
В тази сграда? На мили разстояние? Нямах записани ленти, за да ги превъртя назад и не можех да разбера как е стигнала дотам. Имаше нещо много нередно в цялата работа. Шоуто щеше да започне всеки миг.
И тогава се отпуснах. Тя просто нямаше да устои на стръвта в лицето на двойника на Гениалното хлапе. Мислеше си, че той беше от жизнена важност за плана й да разбере кой стой зад серията съдебни дела срещу Хелър.
Гласът на Бум-Бум долетя през спийкъра на екрана.
— Представих го.
Крек се обърна към замъгленото пространство зад телевизора:
— И той знае маршрута?
— Два пъти му го показах — отвърна Бум-Бум.
Бях малко озадачен. Как можеше Бум-Бум да е представил някого? Шоуто още не беше започнало! Помислих си, че графинята наистина трябва да се разбърза, ако не иска да закъснее за него.
Завесата се раздели. Механизмите зажужаха. Светнаха червени лампички. На голямо табло се появи „в ефир“. Едно момиче в пеньоар вдигна плакат, на който пишеше:
РЪКОПЛЯСКАЙТЕ.
Загърмя музика. Самият Том Снайд изскочи на сцената, като раздаваше целувки. Беше възрастен мъж с къдрава коса и много изкуствена усмивка.
— Добър ден, добър ден, домакини на Америка, скъпи мои приятели, които разнасяте популярността ми от единия до другия бряг.
Момичето в пеньоара вдигна плакат:
СМЕЙТЕ СЕ.
— Само да се опитате да я скриете! — каза Снайд.
Момичето вдигна друг надпис:
СМЕЙТЕ СЕ ПО-СИЛНО.
— Добре дошли в „Странноват свят“! — каза Снайд. — Сигурен съм, че всички вие се чувствате съвсем като у дома си.
Момичето вдиша надпис:
ВИЙТЕ ОТ СМЯХ.
— Днес сме много щастливи, че в нашето шоу имаме възможност да приветстваме един млад мъж, който раздвижи сърцата и полите на Америка и света.
— И ето го и него, ексцентрикът, когото очаквате задъхано, прословутият престъпник, УИСТЪР, ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ!
Момичето вдигна надпис:
ПИЩЕТЕ!
Двойникът на Уистър надникна иззад една засадена палма, хукна зад някакво бюро, а след това се скри зад едно пиано.
— Защо се спотайваш? — попита го Снайд.
— Страхувам се, че публиката ще помете светлините на рампата и ще ме изнасили — отвърна двойникът.
Момичето вдигна надпис:
КАЖЕТЕ У-У-У-У С НАСЛАЖДЕНИЕ!
— Не, не — извика Снайд, — мястото е пълно с хора от охраната, така че никой няма да те докосне. Излез на открито.
— И никакви служители с призовки? — попита двойникът.
Момичето вдигна плакат:
ПИЩЕТЕ ОТ СМЯХ!
Публиката запищя, но Том Снайд беше излъгал. Опърпаният мъж с опърпаното палто надничаше изпод периферията на опърпаната си шапка само две седалки встрани от мен. Неговото лице също беше цялото в превръзки! Чакаше графиня Крек с призовка за предаване в „Белвю“. И тогава погледнах точно зад него. Двама санитари от „Белвю“! Отвън вероятно ги чакаше някоя кола.