Погледнах към екрана. Графиня Крек си седеше и гледаше шоуто по телевизията!
Една камера обхвана пищящите домакини. Видях го на екрана й. Между всички останали, камерата ПОКАЗА И МЕН!
Сниших се. О, Боже, дано не ме е забелязала!
После нейният телевизор отново показа сцената.
Гениалното хлапе беше на фокус. Беше облечено в черно като престъпник от някой уестърн, но вместо кобури имаше червени сърца. Щръкналите му зъби и очилата с рогови рамки не отиваха много на облеклото му.
Той седна в креслото за интервюта.
— Как го правите? — попита Снайд. — Как карате всички тия жени така да полудяват по вас, че да ви съдят за милиарди?
— Предполагам, че ми идва отвътре — отвърна двойникът.
Момичето вдигна плакат:
СМЕЙТЕ СЕ И КАЖЕТЕ О-О-О-О.
— Лесно е да се разбере, когато си наистина вътре в нещата — каза Гениалното хлапе.
Плакат:
СМЕЙТЕ СЕ ПО-СИЛНО И ВИКАЙТЕ О-О-О-О, ПО-СИЛНО!
— Жените из цялата страна изглежда са напълно луди по теб — каза Снайд. — Това не ти ли се струва някак странно?
— Подобен живот е тежък — отвърна двойникът. — И колкото по-дълго съм в него, толкова по-тежък става.
Плакат:
ИЗПИЩЕТЕ ОТ СМЯХ!
ДОКАТО ВИКАТЕ ОООО ПИЩЕЙКИ!
— Повечето мъже — каза двойникът — не се оказват на нужната висота и си признавам, че не ми беше необходимо да си давам много зор.
Плакат:
ПИЩЕТЕ ОТ СМЯХ!
— Разбрах, че сега искат да те арестуват за изнасилване на малолетна — каза Снайд. — Не бих си и помислил, че си способен на това.
— Е, тя беше много ниска — отговори Гениалното хлапе.
Плакат:
ВИЙТЕ ОТ СМЯХ!
— С всички тия юридически затруднения — каза Снайд — мога само да си представя какви невероятно големи разходи имаш за адвокати.
— Струва си — отвърна двойникът на Гениалното хлапе. — Но истинските разходи са за възстановяване на панталоните, които трябва да оставям, когато съпругът се прибере неочаквано.
Плакат:
СМЕЙТЕ СЕ КАТО ЛУДИ!
Снайд продължи:
— Добре, но ако смяташ да посветиш цялото си свободно време на обирането на влакове и кражби в градове, на скачане от легло в легло, мисля, че хонорарите за адвокати скоро ще надхвърлят онова, което намираш в сандъците на „Уелс Фарго“. Правото е много скъп бизнес. Как смяташ да се справиш с тоя проблем, когато прескачането от едно легло в друго те разори?
— Сам ще си бъда адвокат — отвърна двойникът. — Нищо не може да спре опитите ми да се наслаждавам на плътта. Страната е направо фрашкана с красиви жени, които нямат какво да правят, когато мъжете им отидат на работа. — А после с шепот, едва доловим в залата, каза, като се наведе към Том: Абе, това вече не е в сценария.
— Добре — каза Снайд, пренебрегвайки думите му — сега ще видим колко си обигран по юридическите въпроси. Тук сме довели един адвокат, който ще те разпита за тях.
Друг звук. Волтариански! Помислих, че полудявам. После го локализирах. Идваше от екрана ми. Графиня Крек беше взела левия микрофон в ръка и каза в него:
— Пс-пс. Иди в центъра на сцената.
На ВОЛТАРИАНСКИ!
Снайд беше станал и направи отработен, подканящ поклон.
— В СРЕДАТА НА СЦЕНАТА ДОЙДЕ МИСТЪР, КАЛИКО!
О, Снайд наистина беше зарязал сценария!
Котаракът беше в черни доспехи. Носеше голяма черна папийонка. Огледа публиката.
— Столът вдясно — каза графиня Крек на волтариански в левия микрофон.
Котаракът скочи на второто кресло за интервюта. Седна и се взря в двойника на Гениалното хлапе.
— Какво, по дяволите, е това? — възкликна двойникът. — Това не е адвокат, а котка!
Котаракът отвори челюстите си. Каза:
— Аз съм котарак-адвокат.
Момичето с плакатите просто си стоеше и зяпаше. Публиката беше отворила широко уста.
Говореща котка!
О, този демон Крек. Знаех какво точно е направила. Използваше „Очи и Уши от Волтар“ за направляване. Беше скрила микрофон в ухото на котарака, за да го направлявала в папийонката му беше скрила друг, за да може да говори чрез котарака. И даже беше обучила котката да си отваря и затваря устата, когато чуе, че се задейства вторият микрофон.