Бибипка й!
Снайд се беше хванал на въдицата! Глупакът, беше се заплеснал по това като по нечувана новост! Каза на котарака:
— Гениалното хлапе май се съмнява във вашите правомощия, адвокат Калико. Може би е по-добре сам да го убедите.
Котаракът — а всъщност Крек, говореща в десния микрофон, каза:
— Той би трябвало да разбере ЦЕЛТА на правото.
Момичето с плакатите се беше свестило. Вдигна надпис:
СМЕЙТЕ СЕ!
Публиката не прочете плаката. Всички си приказваха:
— Говореща котка. Тя наистина говори. Каква готина котка. Чуй я как ГОВОРИ!
— Снайд — каза котаракът, — имаш много непослушна публика. — Той се обърна към залата. — Тишина в съдебната зала!
Снайд удари с едно чукче.
— Извинете, адвокат Калико. Продължете с удостоверяването на правомощията си.
Крек, която наблюдаваше цялото по телевизора си, се наведе към десния микрофон. Котаракът сякаш сам каза:
— Котките са най-основното нещо в правото. Всички случаи започват с КОТалог на престъпленията.
Момичето вдигна надписа:
СМЕЙТЕ СЕ!
Нямаше, нужда от него. Публиката вече се смееше.
Откъде, по дяволите, действаше Крек? Грабнах уоки-токито и казах:
— Тя кара котарака да говори!
— Ще се справим — върна се по слушалката от служителя на охраната.
— Продължете — каза Снайд на котарака.
Самият котарак сякаш говореше:
— Правото решително се противопоставя на всичко ДОГМАТИЗИРАНО. Полицията си играе на КОТКА и МИШКА с престъпниците. Те пък се ИЗДАВАТ един друг. Съдиите мислят, че всички са ПЛЪХОВЕ. И крайният продукт на всяко законно действие е КАТАСТРОФА!
Ненаправлявана, публиката пищеше от смях.
— Но, Снайд, — сякаш каза котката, — ще ти дам и най-важното доказателство, че наистина съм котарак-адвокат.
Крек шептеше заповеди в левия микрофон.
Котаракът стана от стола и скочи на коляното на двойника. Животното сякаш извади нещо от доспехите си. То душеше из джобовете на Гениалното хлапе. Да не би да беше оставило нещо в някой от тях?
— Какво правите? — попита го Снайд.
— Това, което прави всеки адвокат — отвърна котаракът.
— Внезапно измъкна портфейла на двойника от страничния джоб на панталона му!
Стисна портфейла в зъби.
Побягна от сцената!
ДВОЙНИКЪТ ХУКНА СЛЕД НЕГО!
Публиката виеше от смях.
Аз изкрещях в уоки-токито:
— СЛЕД КОТАРАКА!
Без да се съобразяват с червените светлини, хората от охраната търчаха по цялата сцена след животното.
Скочих и хукнах след тях!
Тичайки по петите им, излетях от една външна врата точно навреме, за да видя как котката се измъква надолу по едно дълго стълбище. Двойникът я следваше по петите.
Един микробус, различен от предишния, беше паркиран в края на стълбището!
Аха! Котаракът беше пъхнал част В на двойника, а самият той носеше част А! Устройство за убеждаване!
Котката почти беше стигнала микробуса!
ПЛЯС!
Двойникът, както търчеше надолу по стълбите, сякаш полетя във вързоп от извиващи се ръце и крака. Затъркаля се надолу.
Приземи се!
Хората от охраната се лееха надолу по стълбите.
ПЛЯС! ПЛЯС! ПЛЯС! ПЛЯС! ПЛЯС!
Хлъзгаха се така, сякаш бяха на дълга шейна!
Аз тичах напред.
Тръгнах надолу по стълбите.
Бум-Бум беше хванал двойника за яката и го набутваше в микробуса.
Хората от охраната се приземяваха в безреден куп.
ПЛЯС!
Моите собствени крака хукнаха в шест посоки едновременно и аз полетях надолу по стълбите като за пикиране без изключване на мотора.
Приземих се върху главата си.
Около мен имаше купчини хора от охраната.
Служителят най-отгоре на стълбите извика:
— ЗАПИШЕТЕ НОМЕРА НА КОЛАТА!
След което се търкулна надолу.
Погледнах отдалечаващия се микробус. Бучеше по някаква тясна уличка все по-далече и по-далече.
НЯМАШЕ ТАБЕЛКИ С НОМЕРА!
Шефът на охраната се приземи до мен с тупване.