Въобще не можех да си обясня нищо.
Какво беше причинило подобна катастрофа?
И тогава погледнах към стъпалата.
Котката можеше да тича надолу, по тях, но не и който и да било друг.
БЯХА ПОКРИТИ С БАНАНОВИ КОРИ!
Част петдесет и четвърта
Глава първа
Шефът на „Орлово око“ се вдигна от тротоара. Размаха юмрук към тясната уличка в посоката, в която беше изчезнал микробусът.
— Ще те хвана, даже това да е последното, ми дело! — изкрещя той и се извърна. — Какъв модел беше микробусът? — изрева към хората си.
Те се разплитаха и махаха бананови кори от изцапаните си униформи.
— „Трансван“! — каза един.
— „Еконолайн“ — добави втори.
— „Куиклей“ — намеси се трети.
Единственото, за което всички бяха единодушни, бе, че микробусът е бил без табелки за номерата, че е бил бял и че е бил пригоден за търговски цели. Вече знаех, че в Ню Йорк има десетки хиляди подобни микробуси.
— Тъпанари такива! — изкрещях аз. — Позволихте им да избягат!
— Моля те, господи! — извика шефът на охраната. — Дай ни още една възможност. — Той посочи служителя с призовките, и двамата санитари от „Белевю“, които се бяха приближили с усмирителни ризи в ръце. — Тая призовка ще бъде връчена, а демонът предаден в болницата, дори ако трябва аз да го направя!
— Дерзай! — казах му аз. И той хукна да се обажда в полицията, за да поставят патрули по пътищата, да ги покрият с хеликоптер и да направят всичко друго, което си правят.
Аз тръгнах обратно към залата на шоуто „Странноват свят“, където Том Снайд завършваше тридесетте си минути с известни в историята любовници, престъпници. Изглеждаше доста раздразнен от това, че публиката от специално подбрани жени си говореха една с друга за котката.
— Накратко — каза той, — като погледне човек някои от тия кокалести джуджета и ги сравни с мъжествен тип като мен, започва да се чуди какво виждат жените в тях.
— Колко КОТино го каза! — извика една блондинка на първия ред достатъчно силно, за да го хванат микрофоните.
Крясъци от смях заляха цялата телевизионна зала. Момичето в пеньоара напразно държеше вдигнат плаката:
ПОЧТИТЕЛНО ГУКАНЕ!
— Писна ни от твоето ПС-С-С-СТ! — извика друга, за да не остане по-назад.
Това сякаш ги взриви и те започнаха да се надпреварват кой ще направи най-мръсен каламбур за котката.
Снайд можеше да се погрижи за себе си. Аз грабнах екрана от пода, където беше паднал, и се измъкнах.
Трябваше да се намеся, както си и знаех, че ще стане.
Не бях в много добра форма. Главата ме болеше от падането върху нея, окото ми беше започнало да кърви и аз буквално виждах в червено. Но един офицер от Апарата трябва да бъде издръжлив и да преодолява болката. Трябва да е куражлия.
Освен това се страхувах да не закъснея за следобедната среща с лесбийките в апартамента. Адора не биваше да заподозре, че се опитвам да премахна Крек и Хелър и да избягам, преди да е започнало хомообразованието. С Тийни щях да се справя по някакъв начин.
През целия път, докато пътувах с таксито до апартамента, наблюдавах екрана.
По спийкъра се чуваше приближаването на полицейска сирена.
Графинята държеше котарака. Беше му свалила дрехите и папийонката. Галеше го зад ушите и той направо цъфтеше! Бях чувал, че вещиците на Земята имат котки, но те обикновено бяха черни докато този имаше само няколко черни петна между оранжевото и бялото.
Освен това графинята не летеше с метла. Тя се движеше с микробус с много луксозен интериор. Пердетата бяха спуснати и тя беше запалила вътрешната лампа.
— Оная патрулна кола май се интересува от нас — долетя гласът на Бум-Бум през завеса, от другата страна, на която вероятно беше шофьорското място. — Проверява регистрационните номера.
— Не са откраднати, нали? — попита графинята.
— По дяволите, не — с ваше извинение, мадам. Майк Мутационе си има лична машина за печатане на номера. Даже губернаторът на Ню Йорк не би могъл да проследи табелките, които току-що закачих!
Воят на сирената се отдалечи.
— Отиде си — каза Бум-Бум.
— Карай бързо към онова скришно място, което са използвали за трансфер на алкохол — нареди графиня Крек. — Нямаме време да си играем на гоненица с полицията. Имаме да вършим работа.