Само ако надникнеше навън или пък споменеше някакъв, адрес, щях да я хвана! Но единственото, към което тя гледаше, бе онази бибипана котка. Леле Боже, мъркането й идваше до мен така усилено, че известно време си мислех, че това е моторът им! Какво непоносимо животно!
Те продължиха да карат. Нямаше как да разбера посоката или местонахождението им, освен ако не направеха грешка и не го споменеха.
Със зачервени очи, залепени за екрана, дадох преголяма сума на таксиметровия шофьор при пристигането пред апартамента, след което влязох, препъвайки се.
Свалих дегизировката си, като продължавах да гледам екрана.
Те спряха!
Мистър Калико изскочи от прегръдката на графинята и мина през предното перденце. После се показа ръката на Бум-Бум, която дръпна встрани паравана. Гледах направо през предното им стъкло.
Голям магазин!
Но къде?
В Манхатън има стотици хиляди подобни магазини. Все пак може да изпуснат нещо, което да ме насочи.
Графиня Крек вероятно седеше в кресло, което се въртеше. Когато Бум-Бум влезе в задната част, тя се извъртя.
Там, напряко на микробуса, лежеше двойникът на Гениалното хлапе.
И ръцете, и краката му бяха вързани. Устата му бе залепена.
Черният костюм вече не му вършеше никаква работа. Очите му бяха подивели от страх.
Внезапно долових нов шум. Усилих звука на спийкъра. Плискаща се вода! Този магазин беше над някакъв речен поток! Стар склад за контрабанда! Би трябвало да има капак на пода, през който са можели да разтоварват малки лодки или пък да пускат тела по течението!
Боже, помогни на двойника на Гениалното хлапе, помолих си аз. Смъртоносната графиня Крек щеше да сложи край на живота му, веднага щом си свърши работата с него! О, бедният двойник! Представи си да си в ръцете на такова убийствено чудовище! Потреперих. Но по-добре него, отколкото мен.
— Бум-Бум, ако просто излезеш навън и се погрижиш да не ни безпокои никой, мисля, че мога да го накарам да говори.
— Много кръв, а? — каза Бум-Бум. — По тоя случай ще взема и котарака: твърде е малък, за да гледа насилие, даже и да има досие в полицията.
Графиня Крек свали лепенката от устата на двойника.
— Тая котка има ли досие? — изпелтечи двойникът. — Мислех, че е адвокат!
— Какво значение има? — попита Бум-Бум. — Към дългия му списък от убийства сега ще трябва да прибавим и едно отвличане. Но онова, което ще се случи сега, е твърде силно за него. Не бих дал и две мишки за живота ти, дечко. Така че отговаряй вежливо на дамата. Котаракът и аз ще стоим отвън и ако не запееш, отново ще го пусна вътре.
Двойникът беше много объркан.
— Невинен съм. Не знам нищо.
— Излез, Бум-Бум — нареди графиня Крек.
Бум-Бум се спря на една от страничните врати, като я задържа отворена. Не се виждаше нищо, освен стената на склада.
— Ще разхлабя един от старите капаци на пода — каза той. — За всеки случай, ако той не проговори. — Котката изскочи навън и Бум-Бум затвори вратата.
— Не зная нищо — изстена двойникът. — Правя само това, което ми кажат.
— Аха — възкликна графиня Крек, — но кой ти казва какво да правиш?
Косата ми се изправи под превръзките. С нарастващ ужас си дадох ясната сметка, че ако този двойник знае името на Мадисън, графиня Крек щеше да го пипне. А ако Мадисън бъде разпитан той със сигурност щеше да спомене и опише човека, когото той познаваше като Смит — мен. И без никакво съмнение графиня Крек щеше да разбере, че аз стоя зад всичко това. Щях да ЗАГИНА! Образът на, невиждащите очи на жълтия мъж се изправи между мен и екрана. Кръвта в окото ми го оцвети в червено. Трябваше да седна, защото коленете ми се разтрепериха.
— Няма да ви кажа кой ми нарежда — каза двойникът, а стърчащите зъби щръкнаха още по-агресивно.
— Така ли? — възкликна графиня Крек. — Не ми оставяш никакъв избор.
Тя посегна надолу към една пазарска чанта и извади хипношлема. Нахлузи го на ужасената глава на Гениалното хлапе и го включи. Хлапето внезапно подскочи във въжетата си.
Тя взе микрофона на хипношлема.
— Спи, спи, хубавичко спи. Сега ще ми кажеш истината, само истината и цялата истина или ще бъдеш обвинен в углавното престъпление „лъжесвидетелстване“. Кой ти дава заповедите?
— Един човек.
— Какъв човек?