— Да.
— Сега, освен това ще напишеш и пълно признание, че всичко е нагласена работа. Ще започнеш в момента, в който се събудиш, и ти дам лист хартия.
— Разбрано?
— Да.
— Ще забравиш, че си бил отвличан и хипнотизиран и ще си мислиш, че си дошъл при мен по свое собствено желание, ще стоиш с нас и няма да бягаш, докато не се явиш в съда. Разбрано?
— Да.
Тя изключи шлема и го махна от главата му. Двойникът се заоглежда замаяно наоколо, като се опитваше да намери нещо.
Графинята го развърза. Даде му лист и писалка, разположи го до една малка масичка в микробуса и той започна да пише.
Тя постави шлема в пазарската си чанта. После излезе навън.
Целият бях плувнал в пот. Какво можех да направя, за да предотвратя пълното срутване на света около мен?
Бум-Бум седеше върху един стар сандък, а котаракът — до него.
— Бум-Бум — каза му графиня Крек, — какво означава Ф.Ф.Б.У?
— Не знам — отвърна Бум-Бум. — Сигурно е някакъв дезодорант.
— Има ли мафиотска шайка с тези инициали? — попита графинята.
— Не — отвърна Бум-Бум. — Но когато превозват разни неща, пишат Т.Н.Б. Което означава „товар на борда“.
— Това не е същото. Ти какво направи с портфейла му?
— Ето го — отвърна Бум-Бум. — Няма нищо в него. Само няколко долара и студентски карти.
Графинята го разгледа. Поклати глава.
— Е — рече, — ще се захванем на работа и ще разберем. Трябва да означава нещо.
— Има малко уиски „Пийграм’с“ — каза Бум-Бум. — Та котката и аз можем да пийнем по малко.
— Не още — каза графиня Крек. Тя седна върху друг сандък и извади топче листа от чантичката си. — Бедният Джетеро вероятно полудява в открито море, докато се чуди какво става. Пиша съобщение за радиостанцията, което ще докара яхтата. Хванахме двойника и утре той ще се яви в съда. Яхтата няма да се е прибрала дотогава, така че ще е съвсем в безопасност. Изпрати това съобщение на капитан Битс и му кажи да акостира в Ню Йорк. Кой кей каза той? А, да. Кей 68, западна 30-та улица. Докато стигне там утре, вече ще е вечер и фалшивото Гениално хлапе ще бъде на път за затвора.
Тя написа съобщението. Подаде го на Бум-Бум. Той изчезна.
Не можех да повярвам на късмета си!
Тя не можа да си спомни, че съдията Хамър Туист няма да бъде в съда на другия ден! Щеше да бъде на състезателната писта „Акведукт“. Или пък глупаво предполагаше, че той би се върнал за някое важно дело, както правеха на Волтар. Но нито един Земен съдия не би поставил за нищо на света задължението преди удоволствието.
О, благодаря на Бога за тази немарлива, бавна съдебна система!
Хелър не само щеше да бъде заловен, ами и изпратен в „Белевю“ и даже може би мъртъв, преди тя въобще да е занесла онова признание на съдията!
Залавянето на Хелър щеше да я побърка!
Ако пък го убиеха, тя щеше да бъде така докосена от мъка, че нямаше да е заплаха за никого!
Може и да не знаех къде е тя. Но в крайна сметка бях спасен!
Посегнах към телефона, за да се обадя на Графърти.
Яхтата щеше да бъде ПОСРЕЩНАТА!
Глава втора
На другата сутрин ме боляха очите и хвърлих само бегъл поглед на екрана на Хелър. Той се взираше в тавана, очевидно все още в каютата си, и аз си помислих:
— Давай и продължавай да мечтаеш, Хелър, това ще се превърне в кошмар още днес преди залез-слънце.
Трябваше да направя още нещо, преди да посрещнем яхтата. Винаги е най-добре да се играе на сигурно.
Ако графинята стигнеше до Мадисън, преди аз да стигна до Хелър, Дж. Чуруликащото куку щеше без съмнение да ме идентифицира и с мен щеше да е свършено.
Превръзките ми бяха сменени: предишната вечер Адора ми беше казала, че ще изплаша лесбийките, ако остана с лице, намацано с боя за обувки. Облякох някакви дрехи за излет в цвят каки, като се надявах, че ще ме вземат за ветеран от войните или за някакъв уличен безделник.
Грабнах едно такси.
В офисите на Мадисън на улица „Ме“ N42 всичко беше в обичайната глъчка.
Моментът не беше подходящ да убеждавам Мадисън да тръгне да се крие. Той беше във върхова еуфория.
На стената имаше огромно увеличено фотокопие. На него пишеше: