Выбрать главу

— Къде е тоя тип? — попита Графърти с нарастващо нетърпение.

И ето че излезе капитан Битс.

Когато беше вече на края на мостчето, Графърти го спря.

— Имате един пътник на борда, който е по-добре да ми кажете къде е. Както и на него това, че трябва да излезе бавно.

— Пътник? — възкликна Битс. — О, искате да кажете човекът от ЦРУ.

Аз се прикривах зад някакви сандъци на дока. Не исках да ме виждат. Освен това исках и да бъда встрани от траекторията на куршумите. Познавах привичките на Хелър.

— Имам предвид този човек! — каза Графърти, като показа увеличена снимка на Уистър.

— Да — рече капитан Битс. — Този мъж. — Той се взря назад в кораба. — Ами, той ни накара да го научим да играе на зарове. Не знам как го правеше. Спечели си обратно писалката. После спечели всичките ми пари в брой. А после и парите на целия екипаж. А най-накрая ни предложи да се обзаложим на всичко, което беше спечелил срещу това да го оставим на брега, ако успее да хвърли пет седмици под ред. Разбира се, това е невъзможно и ние сключихме облога.

Графърти беше нетърпелив.

— Добре де, КАКВО СТАНА?

Битс въздъхна.

— Най-лошото беше, че след това разрязахме заровете на две и видяхме, че даже не са заредени от едната страна с олово, за да тежат. Така че го оставихме снощи на крайбрежието на Джърси. Между другото, понеже сте ченге, бихте ли могли да ми дадете две монети по 12 цента, за да се обадя на кредитната компания да ми отпуснат малко пари? На кораба не е останало пукнато петаче. Обрани сме до шушка.

Оттеглих се набързо. Графърти говореше яростно за незаконно слизане на брега, а Битс отвърна, че Ню Джърси не е Ню Йорк и попита откога хората на ЦРУ са нелегални чужденци. Бъркотията беше голяма. Аз се чупих.

Мръсният, подъл измъквач! Типично за Хелър!

Таванът, който то бях видял да гледа рано тази сутрин, трябва да е бил в някой мотел! Бог знае къде.

О, нещата не отиваха на добре!

Когато хванах едно такси от площадката за хеликоптери на Западна З0-та улица, която беше наблизо, се обърнах да погледна яхтата.

Изведнъж, просто така, ми хрумна страхотен ПЛАН!

Даже всичко да се провалеше, в която и да било посока, все още не бях загубен!

Планът беше абсолютно гениален!

Глава четвърта

Вечерното ограничение стана поносимо единствено защото имах едно излизане.

Тийни се отби, за да се изфука колко добре върви училището й и колко е чудесно, че най-сетне има множество компетентни преподаватели.

— Няма нищо по-хубаво от едно правилно обучение — каза тя на двете лесбийки за вечерта, докато, им помагаше да се разсъблекат. — За някои мъже пасивното поведение е най-прелъстително. Когато ги видиш голи, просто падаш в леглото и изглеждаш точно като мъртва. Ти…

— МАХНЕТЕ Я ОТТУК! — изръмжах аз.

Адора незабавно се нахвърли върху мен:

— Ти, безчувствен грубиянин такъв. Човек трябва да насърчава младите за училището им! Не да им мучи! Няма, Тийни, няма. Нарани ли те тоя?

— Не толкова, че един нов скейтборд да не може да ме излекува — отвърна Тийни. — Той го е вдлъбнал и е изкривил едното колело. Трябва да вървя на нощен клас по оргиастика за напреднали. Има един магазин за спортни стоки, който все още е отворен, и ако тръгна сега, ще успея да си купя нов. Струва само 200 долара.

Каквото и да е, стига да се освободя от нея. Сграбчих 200 долара и ги хвърлих към нея. Преди да успея да прибера пачката, тя успя да измъкне от нея 20 долара.

— Има и такса — каза тя и изчезна, като въртеше учебниците си на връвта им и се смееше радостно за нещо, което аз не знаех.

— Какво малко мило същество — въздъхна Адора. — А и какви възможности се откриват пред нея. Преди да се прибереш, Кенди, тя тъкмо ми разказваше, че е получила предложение от Холивуд да играе главната роля в свой собствен филм: „Когато бях кралица на юношеското порно“.

Беше ми на езика да кажа, че и преди съм слушал лъжите й и че тази вероятно е най-голямата, но се спрях навреме.

Двете лесбийки вече се бяха съблекли и лежаха на леглото. Едната каза:

— Пасивна поза? Я да видим дали я мога? — И се изтегна като мъртва.

Само това ми липсваше. Коства ми два бхонга, преди да мога да оправя първата, и още един, преди въобще да се докосна до втората.