Секретарят се беше шмугнал в кабинета си и се върна с някаква телеграма. Подаде я на съдията.
Туист я прочете и се намръщи силно.
— Новините са много лоши. Молбата за съдебна заповед е била възпрепятствана от техническа грешка във формулировката. Нека да уточним нещата.
Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието на САЩ са се свързали с мексиканските власти… Хм. Кражбата на магаре вече не се счита за престъпление, откакто мексиканците са започнали да произвеждат фолксвагени, тъй като магарета не могат да се дават като част от зестрата… Хм. Лоши новини. А, да, и техническата грешка: молбата потвърждавала, че насиленото момиче било девствено, а мексиканските власти отказват да приемат, че в Мексито има останали девственици, особено в областта Копула. Така че не искат да издадат съдебна заповед… Американското правосъдие иска да знае дали сте откраднали Фолксваген? Открадвали ли сте Фолксваген, Уистър?
— Не — отвърна двойникът. — Аз даже никога не съм бил в Мексико.
— О, така доникъде няма да стигнем. Въпросът е в това, че те са отказали да издадат съдебна заповед, така че не можем да ви съдим по този параграф. — Туист все повече се ядосваше. Изгорялото от слънцето лице почервеня още повече. — Секретар, г-н прокурор, няма ли нещо, заради което можем да осъдим този младеж? Не може така да се прахосва времето на съда. Тук пред нас стои една потенциална жертва на правната система, а нямаме в какво да го обвиним! Неприемливо! Прахосваме парите на данъкоплатците! Немислимо!
Секретарят ровичкаше из книжата. Накрая измъкна някакъв юридически документ.
— Тук е споменато името ви. — Той прочете заповедта. — Аха! Предава младата жена в „Белвю“! За преглед на душевното състояние! Но пише, че тя не бива да бъде преглеждана от д-р Фийтъс П. Кроуб. Е, та това заслужава порицание. Кроуб е един от най-добрите ни психиатри. Винаги може да се разчита на него за отърваване от нежелани личности! Добре! Не е необходимо да се подчинявам на инструкциите. Аз мога да предам, когото си искам. Освен че е съучастница на тоя Уистър, коя тук е Крекъл?
Възрастният мъж, когото бях видял по-рано, пристъпи напред.
— Аз ще поема това.
— Кой сте вие?
— Аз съм Филъп Блийдъм от „Блийдъм, Блийдъм и Дрейн“. Адвокат съм на мис Крекъл. — Сега той държеше заповедта за предаване.
— Добре, сър, с това всичко е наред, но аз трябва да предам мис Крекъл! — каза съдията. — Така че я намерете и доведете! Ще я изпратим в „Белвю“ при Кроуб. Документите за предаване не могат да не се връчват!
— Съжалявам, сър — каза Филъп Блийдъм. — Но за мис Крекъл, известна също като Лисъс Мръм, е издадена заповед за екзекутиране в Аталанта. Не можем ли да отложим изпълнението на заповедта за задържане, докато се изпълни предишната присъда?
Нарушение на Кодекса! Това беше истина, а Филъп Блийдъм даже държеше някакви документи и снимки в ръка. Сега оставаше съдията само да каже:
— Аха! Извънземна! — и аз щях да я унищожа!
— Отлагане? — възкликна съдията. — Разбира се, можем да отложим. Секретар, отбележете в съдебния протокол, че изпълнението на написаното в този документ ще бъде отложено докато горепосочената Хевънли Джой Крекъл, известна също като Лисъс Моъм, бъде екзекутирана. В затвора в Атланта си вършат добре работата. Екзекуциите на електрическия стол винаги имат преимущество пред психиатричния електрошок. Отбележете юридическото ми откритие в това дело в учебниците по история. Сега да се върнем към Уистър.
Какво виждах аз обаче? Филъп Блийдъм трябваше да върне заповедта за задържане и предаване на Крек обратно в купчината документи на секретаря. За секунда обаче пред екрана премина някакво, замъгляване. Ръка в черен ръкав се промъкна, постави нещо друго в ръката на Блийдъм и взе заповедта на Крекъл. Само шумолене на хартия. Магическа размяна! Хартията, която Блийдъм постави в купчината на секретаря, беше празна! С още едно леко прошумоляване истинската заповед изчезна от погледа ми и се пъхна в някакъв джоб.
— Тук има друга заповед! — възкликна секретарят победоносно. — Беше под пресата за попивателната хартия! Според този документ Уистър също трябва да бъде предаден в „Белвю“. Не е отменена.
Съдията нетърпеливо взе хартията от секретаря. Прочете я.
— И тук същата грешка. Опитват се да очернят името на Кроуб. Съдия-изпълнител! Погрижете се Уистър да бъде предаден на д-р Фийтъс П. Кроуб в „Белевю“ за преглед на душевното състояние. — Той погледна двойника. — Знаех си, че ще намерим за какво да ви съдим. — После към секретаря: — Следващото дело!