Съдия-изпълнителите бяха сграбчили двойника, за да изпълнят ефикасно задълженията си и го забутаха към страничния изход.
Полудях. Бях толкова стъписан от съдбата на бедния двойник, че за малко да пропусна онова, което последва. Беше още по-лошо.
Виждаше се гърбът на Блийдъм, когато той се обърна и тръгна към главната врата.
Шефът на охраната беше там. Той блокира изхода. Лицето му се наведе, за да погледне около Блийдъм, право към екрана ми. Той посегна с палеца си. Докосна някакво място вдясно от екрана ми. Палецът се оттегли. Шефът на охраната разглеждаше отпечатъка от грима, който беше останал върху палеца. АХА!
После се случи нещо много любопитно.
Ръка в черен ръкав посегна напред. Друга ръка сграбчи шефа на охраната за лакътя.
На лицето му се появи изненадан израз. После се обърна и тръгна към празния коридор. Спря се на горния край на дългото стълбище.
Вратата на съдебната зала се затвори зад тях, спирайки шуменето в залата.
— Мисля, че не чухте добре съдията. Вече нито Хевънли Джой Крекъл, нито Джеръм Терънс Уистър са търсени за каквото и да било.
Шефът на охраната слушаше с широко отворени очи, както стоеше, олюлявайки се.
— И си мисля, че когато отидете да вземете хонорара си, ще намерите дупка на мястото, където някога са били офисите на „Дингълинг, Чейс и Амбо“. Така че си спестете старанието, мистър. Това е единствената отплата, която ще получите.
И люш, люш, падна надолу.
ТУПВАНЕ, ТУП, ТУП!
Шефът на охраната полетя надолу по стъпалата в кълбо от ръце и крака.
ТРЯС! Стигна до долната площадка.
Лицето на Филъп Блийдъм изразяваше неодобрение.
— Това беше ли необходимо?
— Може и да не е било необходимо, но, о, колко удовлетворяващо.
Чакай! Чакай! Нещо не беше наред тук. Бях съвсем объркан. Какво бях пропуснал?
Гледах гърба на Блийдъм, когато влизаха в асансьора.
След това гледах как слизат по стълбите на съдебната палата.
Видях как една ръка се вдига, за да даде знак.
Видях как един ЧЕРЕН микробус ускори ход и спря до бордюра.
Видях една ръка да отваря страничната врата на микробуса И ТАМ ВЪТРЕ БЕШЕ ГРАФИНЯ КРЕК!
— Свободни сме като волни птички — каза Хелър, като се покатери вътре.
О, Боже! Заради увреденото си зрение целия ден БЯХ ГЛЕДАЛ ГРЕШНИЯ ЕКРАН!
В залата беше отишъл Хелър! НЕ ГРАФИНЯ КРЕК!
Глава шеста
Нещастията се трупаха едно след друго в бързо увеличаващ се и плътен куп. Знаех, че времето ми изтича и че силите на злото се бяха обединили срещу мен. Но все още не можех да действам.
Ако Мадисън загубеше Двойника на Гениалното хлапе и си въобразеше, че е по моя вина, специалистът по връзки с обществеността можеше да се обърне срещу мен и да реши да направи МЕН известен. Никой не би могъл да оцелее след подобно нещо.
Обадих се на Рахт по радиостанцията.
— Кроуб — избъбрах припряно, — вече е излишен. С какви средства разполагаш? Говори бързо, защото нямаме много време.
— Двамата телохранители, които го доведоха от базата, оставиха усмирителна риза от Занко. Освен това в офиса в Ню Йорк имаме и двама телохранители.
— Добре! — казах аз. — Тичай направо към болницата „Белвю“, отвлечи Кроуб и го изпрати обратно в базата със заповед да го държат.
— Веднага! — отвърна Рахт.
Затворих. Това беше всичко, което успях да измисля. Чудех се дали мога да направя нещо, за да спася двойника. На практика не се чувствах достатъчно добре, да отида до „Белвю“. Част от неразположението ми се състоеше, трябваше да си призная, в страха, че ще ми ударят резето. Независимо от това колко е увлечен човек по основната тема на психиатрията, по-разумно е да стои далеч от психиатри. Това че кралят има нужда от палач, още не е причина да каниш дърваря с качулка на вечеря.
Очите ме боляха и не виждах много добре. Пуснах щорите и легнах. Но не можех да се отпусна. Някакво шесто чувство ми казваше, че с неприятностите, в които се бях забъркал, приближава и някаква криза.
Най-сетне — трябва да е било доста след ранния следобед — ме налегна чувство за служебна отговорност. Трябваше поне да погледна екраните.