Докато ги проверявах, разбрах, че объркването ми беше съвсем естествено. Никога не ги бях маркирал с „Крек“ и „Хелър“, а само с „К“ и „Х“, които си приличаха достатъчно, за да се объркаш.
Моите врагове се бяха върнали в апартамента, весели колкото си искаш. Графиня Крек сваляше дрехите си с помощта на камериерката. Хелър разговаряше с Флорида по телефона в кабинета си. Изи се беше изтегнал неудобно в един фотьойл до камината вдясно от Хелър и го гледаше глуповато.
— Така бива — каза Хелър. — Допълнителният канал трябва да ви снабдява с достатъчно вода за цистерните, така че това е добре. — Той затвори и се обърна към Изи. — Справят се доста добре все пак. Проектът трябва да бъде завършен до няколко седмици. Как върви при теб, Изи?
— Да ти скъса нервите — отвърна Изи. — Но не мога да се оплача. Направих проучване как компанията от Мейзабонго може да изкупи всички петролни резерви на Съединените щати. Но вие ще го разгледате, като дойдете. В края на краищата сте си у дома. Тук не трябва да работите.
Графиня Крек дойде на вратата.
— Боже мой. Икономът не е донесъл кафето ти, Изи. — Тя се провикна: — Балмор! Моля те, погрижи се мистър Епщайн да получи чашка от новото ментово кафе и то веднага.
— О, не се притеснявайте за мен — каза Изи, който вече беше на крака и я гледаше с обожание.
— Глупости — отвърна графинята. — В края на краищата ти си най-добрият ни приятел. Някой трябва да се грижи за язвата ти! Седни. Освен това искам да те питам нещо. Някога чувал ли си съкращението Ф.Ф.Б.У?
— Защо? — предпазливо попита Изи, изтегнат нервно на края на фотьойла.
Хелър каза:
— Тя мисли, че трябва да отидем там и да оправим цялата тая бъркотия. Ако не го направим, ще трябва да реформираме цялата планета.
— Ние трябва да я оправим — каза графинята. — Някой е плащал и давал нареждания на онзи двойник. Но единственото, което той знаеше, беше абревиатурата Ф.Ф.Б.У.
— Не бих си пъхал гагата там — каза Изи. — Може би е тайна нелегална организация като „Лосовете“. ККК е съкращение за Ку Клукс Клан. Изгарят негри и евреи. Не е много здравословно да си имаш работа с подобни хора. Лоши са почти колкото индианците.
— Значи не знаеш — каза графиня Крек. — Е, няма нищо, аз ще разбера. Ето, кафето ти идва.
Сгърчих се. Тя отново насилваше, насилваше, насилваше нещата! Ако продължаваше да върви по тая следа, щеше да стигне до Мадисън, а след това и до МЕН!
Главоболието ми се усили. Легнах отново. Трябваше да съм в що-годе прилична форма тази вечер. Не биваше да събуждам подозренията на Адора и Кенди, че имам план и възнамерявам да избягам.
Жужащ звук. Радиостанцията за двупосочна връзка. Изрових я изтощен.
— Съжалявам, че толкова късно се отчитам. Онова, което ще ти разкажа, се случи около обяд.
— Още катастрофи? — попитах аз.
— Ами, нещо такова — отвърна Рахт. — Разтревожих се.
— За Бога, спри да плямпаш! Давай с доклада си!
— Ами, щом получих заповедта, грабнах двамата телохранители и усмирителна риза от „Занко“ от офиса, както и една газова бомба, спрях за билети на летището и после отидох в болницата „Белвю“. Когато попитахме за Кроуб, на регистратурата ни казаха, че трябва да е там, защото някакви съдия-изпълнители били завели пациент на име Уистър при него да го прегледа и си били тръгнали, а Кроуб несъмнено бил ангажиран сега в кабинета си за консултации. Качихме се, влязохме в апартамента на Кроуб. На масата лежеше едно хлапе с щръкнали зъби, а Кроуб беше наполовина свързал машината за електрошок с него. Хлапето беше в безсъзнание, а от едната му вена стърчеше спринцовка. Изглеждаше така, сякаш е бил упоен и са го приготвяли за шок, но някой е прекъснал цялата работа. Никаква следа от Кроуб. Но вратата към вътрешния кабинет беше полуотворена.
Помислихме си, че Кроуб може би е вътре. Но така и не разбрахме.
— КАКВО?
— Да. Съвсем изневиделица угаснахме като светлини. И тримата. Усещането беше като от синя светкавица.
— Ти бълнуващ! Как, по дяволите би могла да се намери в болницата „Белвю“ Волтарианска синя светкавица?
— Ами не знам — отвърна Рахт. — Но когато се свестихме, хлапето го нямаше и да ме убие Господ, ако Кроуб не лежеше на мястото, където беше лежало хлапето. Освен това Кроуб беше облечен в усмирителната риза от Занко.
Ужас проряза гърлото ми, когато осъзнах какво беше станало. Ако това се беше случило скоро след обяд, Хелър и Крек са имали предостатъчно време да се върнат в апартамента си, където ги бях видял. ТЕ БЯХА ОТИШЛИ ОТ СЪДА В БОЛНИЦАТА! Но не това беше източникът на ужаса.