Выбрать главу

— Ще изкарам Ролса — каза Хелър.

— Не, не Ролса — отвърна графиня Крек. — Представа си нямаш колко много оръжия има около тия жени. Замесени сме във война с много огън. Трябва ни нещо бронирано. Колкото и да ненавиждам старото такси, мисля, че трябва да вземем него.

— Така е по-добре — каза Бум-Бум. — Не мога да си представя една лимузина с шофьор да спре боклукчийски камион. Просто не си пасват.

Йонкърс! Грабнах една карта. Беше най-малко на четиринайсет мили с натоварен трафик от мястото, където се намираха в момента. Дж. П. Флейгрънт щеше да си каже и майчиното мляко, когато го намереха. Веднага щеше да ги пусне по следите на Мадисън, а Мадисън щеше да ги свърже с мен.

14 мили нататък, петнайсет или двайсет мили обратно до района на Мадисън, колко ли време щеше да им отнеме?

Бях разбрал каквото ми трябваше!

Ако побързах и имах късмет, можех да се измъкна.

ПЛАНЪТ трябваше да влезе в действие незабавно.

Трябваше да свърша много неща БЪРЗО!

Времето ми в Ню Йорк беше безвъзвратно изтекло.

Част петдесет и пета

Глава първа

Загубих ценни секунди в опити да се свържа с Дж. Уолтър Мадисън в неговия офис на ул. „Мес“ N 42. Увъртаха, когато трябваше да ми кажат къде е, но аз вече знаех. Трябваше да е в дома на майка си.

Телефонът вдигна майка му:

— Мафията ли е?

— Не, не — отвърнах. — Обажда се шефът на Мадисън. Смит.

— О, мистър Смит — възкликна тя. — Толкова се притеснявам за Уолтър. През последните ден-два е много обезверен. Само повтаря, че може отново да разочарова мистър Бери. Уолтър е ужасно чувствително момче, разбирате ли — такъв си е от дете. Ужасява се при мисълта, че може да нарани нечии чувства. И е толкова съвестен. Казва, че би дал дясната си ръка, за да успее заради мистър Бери. Сигурно направо се убива от работа, защото тъкмо тази сутрин каза, че няма да е от никаква полза за мистър Бери мъртъв. Опитвам се да убедя Уолтър, че трябва да си направи една хубава почивка. Искрено се надявам, че вие ще намерите начин да го убедите. — Тя очевидно извърна главата си от слушалката и извика с мелодичен глас: — Уолтър, скъпи, на телефона е онзи чудесен човек, мистър Смит. — А после по-спокойно: — Не, не е мафията. Мистър Смит е… Да. Познах гласа му.

Гласът на Мадисън беше предпазлив:

— Ало?

— О, слава Богу, че се свързах с теб навреме! — казах. — Имам доносник в шайката на Наркотичи. Мълвата тръгна. Раца е разпознал гласа ти. Но той е хитра змия. Не искаше да обижда Роксентър и заради това нае тайфата на Корлеоне да те проследи и унищожи.

— Уолтър — долетя отнякъде, гласът на майка му, — седни на този стол. Изглеждаш така, сякаш си видял призрак. Лоши новини ли?

Мадисън ме попита грубо:

— Какво мислиш, че трябва да направя?

— Слушай — започнах, — аз съм ти приятел. Обикновено когато някой стигне до положение, подобно на твоето, го отписваме. Но аз ще те подкрепя. Имам място, на което мога да те скрия и никой няма да заподозре нищо. Сега слушай внимателно. Сложили са снайпери навсякъде. Не искам да те виждат на улицата. Бъди на покрива на твоя жилищен блок. Ще те взема с хеликоптер.

— О, благодаря на Бога, че ме предупреди — каза той. — Ще бъда там.

Затворих. Късметът ми продължаваше да работи, А при спешността на положението привичната ми гениалност се беше изявила. В някакъв проблясък бях прибавил детайла за шайката на Корлеоне, като си спомних, че онази стара бричка имаше на вратата си надпис „Таксиметрова компания Корлеоне“. За доволно потриване на ръце обаче нямаше време.

Хвърлих поглед към екраните. Гласът на Бум-Бум:

— Ще спестим време, ако минем по пътя покрай парка на река Хъдсън, отбием по „Бродуей“ точно на юг от 254-та улица, а после отбием от „Бродуей“ по „Неперхан Авеню“ в Йонкърс. Казаха, че той е или на това Авеню, или на „Ашбъртън“, или на „Лейк Авеню“, някъде в този район.

Вгледах се внимателна. Старото такси сякаш се рееше, откакто бе преустроено. Бибипка му на всичко, караше Хелър! А той караше като стрела! Трябваше да бързам.

Вдигнах радиото за двупосочна връзка и го задействах. Рахт се обади веднага.

— Тичай на източната площадка за хеликоптери на 34-а улица на Ийст Ривър — казах му. — Наеми хеликоптер и провери дали има въжена стълба. Ще ни трябва, за да вземем човек от един покрив.