Выбрать главу

— Чакай малко, офицер Грис — каза Рахт. — Нямам толкова пари. По-добре ела в офиса и ни дай официално централно нареждане и печат. Ще го минем по правилото за необикновени разходи, под номер…

За момент плановете ми преминаха през застрашителна промяна. Щеше да е много по-евтино просто да взема една пушка и когато Мадисън се появи на покрива, да го застрелям. Но не, той беше твърде, ценен, за да го жертвам, просто защото така трябва да действам по учебниците на Апарата. Мадисън имаше в главата си цялото знание за връзките с обществеността. Беше добре обучен. Беше способен да разбие живота на когото и да било, само ако пожелае. Взех съдбоносното решение, колкото и болезнено де беше.

— Сам ще го платя — казах. — Отивай там веднага, наеми го и бъди наоколо. Аз ще те намеря.

— Сигурен ли си, че няма да взривяваш нищо? — попита Рахт.

— Задръж наглостта си зад зъбите и прави каквото ти се казва, че иначе ще взривя теб! — изръмжах му аз. С каква измет само си имах работа!

Затворих.

Следващата точка от плана ми беше да напиша бележка на момичетата. Погледнах нервно към екрана. Изрових химикал, лист и плик. Написах:

Скъпи госпожи Бейови,

Разбирам, че не мога да оправдая високото ви мнение за мен. Ще извърша самоубийство в името на нашите деца.

Сбогом, жесток свят!

Вашите съпрузи

Сложих бележката в един плик, написах отгоре „Сбогом“ и го пъхнах под една статуетка на Афродита в предната стая, за да изглежда като човешко жертвоприношение.

Погледнах екрана. Вече бяха стигнали в Йонкърс! О, трябваше да побързам!

— Започнах да събирам багажа, като натъпквах всичко в картонени кутии от покупки, мислейки си как е трябвало да се сетя да купя няколко куфара. Процедурата ме бавеше, а и нямах достатъчно канап. Налагаше се някак да спестя малко време, защото преди да отида на пристанището за хеликоптери, трябваше да грабна Тийни. Сетих се, че е вероятно на училище и оставих настрана една газова бомба. Изругах, като видях колко багаж съм струпал.

Тъкмо поставях в кутия един от екраните с лицето нагоре, така че да мога да го гледам с повдигане на капака й, когато внезапно чух глас:

— Ехо, браво, браво на мен! — помислих си, че идва от екрана.

Това ме обърка. Какво правеше ТОЗИ глас в летящото такси на Хелър?

— Виж какво си имам!

Извъртях се и надникнах между превръзките. Беше Тийни! О, късметът ми работеше! Беше дошла направо в мрежата.

Стоеше пред мен с ниските си половинки с връзки, карирана пола и стърчаща конска опашка на тила.

— Току-що се дипломирах — каза с твърде широката си усмивка. — Дадоха ми и подаръци! Виж! Оригинален Хонконгски вибратор. Цяла дузина дантелени презервативи. Пакетче с ароматизирани пръчици за късмет. И забележи!

Тя разгърна, една диплома. На нея пишеше, че Тийни е дипломирана професионалистка и че е завършила „с голям шум“.

— Най-сетне — изграчи тя — завърших образованието си!

Не казах нищо. Тя започна да оглежда всички кутии наоколо.

— Хей, ти да не би да духваш нанякъде?

Хвана ме по средата на решителността ми. Бях възнамерявал просто да я ударя с газова бомба, за да я пъхна в един чувал при другия багаж. От друга страна, като че ли можех да я придумам да поноси известна част от всичките тежки неща.

— Тийни — казах, — винаги съм те харесвал.

— О, така ли?

Трудно е да ги разбереш тийнейджърите. Може би трябваше да се направя на свенлив.

— Тийни, какво ще кажеш да се повозим малко?

— Разходка с кола? — възкликна тя. — Искаш да кажеш като по старите филми? От гангстерски тип?

Реших да звуча шеговито.

— Точно така, малката ми, добре си разбрала.

— Чакай малко — каза Тийни. — Това цялата истина ли е? Ти си събираш багажа. Да не би да се опитваш да ме накараш да избягам с теб?

Така, така. Може би бях успял да я трогна.

— Точно така — отвърнах.

— Охо! — възкликна тя. — Сега разбирам всичко! Това обяснява загадката. Помогна ми да се образовам, за да получаваш добра цена за мен от търговия с бели робини!

Зяпнах.

— Ще ти кажа какво ще направя — каза. — Ако делим поравно всичко, което получаваш за мен, ще дойда с теб.