Тя хукна нагоре. От височината би ми се завъртяла главата. Таксиметърджията погледна цъкащия си апарат и разгърна „Ежедневната спортна форма“. Аз пък отворих напрегнато картонената кутия, за да гледам екрана на Хелър.
Бяха забелязали боклукчийския камион! О, това щеше да бъде състезание, чийто изход щеше да се реши с много малка разлика, и аз вероятно щях да бъда победеният.
Когато се приближиха до него на една тясна уличка, не можех да повярвам на ушите си. Това, което чувах, песен ли беше? Някаква мелодийка? Не идеше от Тюдор сити — трябва да идваше от екрана ми!
Камионът не беше някой от по-модерните механични събирачи на отпадъци. Беше просто един голям камион с открита каросерия и купища боклук, стоварени в нея. От камиона стърчаха множество флагове, полюшващи се на прътове, както и големи лозунги.
И друг надпис:
Старото такси, се приближаваше все повече и всеки момент щеше да се изравни с движещия се камион. Друг знак:
Да, мелодийката идваше от камиона. На кабината му бяха монтирани две тонколони. От тях се носеше:
Старото такси вече караше успоредно на прозореца на камиона. Бум-Бум се показа навън и извика:
— Спри!
Шофьорът на камиона носеше зелено бомбе. Да, това БЕШЕ Флейгрънт! Той се взираше ококорен в таксито, а погледът му бе фиксиран в надписа на вратата.
— Корлеоне! — изпищя той. И незабавно натисна педала.
Въздъхнах с облекчение. Флейгрънт вероятно помнеше съвсем ясно онова ледено, зимно потапяне в реката, което беше преживял, след като Бейб Корлеоне го беше ръгнала с палец в ребрата! Той реши, че го преследват, за да го хвърлят отново в реката! Да, сър! Моите спирачки държаха! Надявах се да не е така с неговите!
Но бибипка му на тоя Хелър! Той летеше успоредно с боклукчийския камион!
После старото такси скочи напред с жесток рев. Заръмжа по улицата пред камиона.
Хелър натисна спирачките й завъртя волана.
Със свирене на гуми таксито застана напречно на пътя. Разтресе се и спря.
Блокираше улицата!
Боклукчийският камион се носеше към таксито като неумолима сила!
Замолих се — удари го това такси! И това ще бъде — краят на Хелър.
Но Флейгрънт беше скочил върху спирачките. Тежката машина се разтресе и щеше да спре всеки момент. О, Боже, той щеше да спре. Исках да извикам „Удари това такси!“ О, Боже, ако спре, щяха да го хванат.
Той спря.
Но не го хванаха.
Флейгрънт превключи на задна!
Камионът потегли бавно назад, а после започна да набира скорост. Той не можеше да обърне в толкова тясна уличка. Но беше на път да се измъкне!
Скоро вдигна около четирийсет мили в час! Назад!
Бум-Бум извика:
— Гръмнете му гумите!
— Не! — изкрещя Хелър. — Не искаме да го нараним, искаме само да го спрем. Пъхни се зад волана!
Хелър изскочи от таксито. Бум-Бум пое волана и седна на шофьорското място. Хелър затръшна вратата, пусна една чанта в скута на Бум-Бум и застана на стъпалото.
Бум-Бум потегли и хукна да преследва движещия се назад с огромна скорост боклукчийски камион.
— Давай, Флейгрънт! — извиках аз. — Осигури ми време!
Старото такси летеше по улицата в преследване на бързо движещия се на заден ход камион.
Хелър протегна навътре ръка през прозореца на таксито и затършува с една ръка в чантата на скута на Бум-Бум. Извади нещо от нея.
— Доближи го тоя камион! — изкрещя Хелър.
Отпред се появи кръстовище. Светофарът беше зелен. Вероятно Флейгрънт щеше да свие, освен ако спрелият да изчака светофара трафик не блокираше пресичащите се улици. Той продължаваше да кара все по-бързо, а огромният камион се тресеше от рева на мотора.
Таксито почти докосваше радиатора на камиона.
Хелър се беше хванал за камиона. Плющящите знамена бяха много близо.