— Чакай малко — каза Хелър. — Аз съм го виждал!
— И сте все още жив? — възкликна Флейгрънт. — Та това е чудо.
— Искрен, честен на вид млад човек?
— Това е влечугото — каза Флейгрънт. — Беше нает по упоритото настояване на Бери от „Суиндъл и Крауч“, адвокатите на Роксентър, с категоричното намерение да сринат някакъв човек на име Уистър.
Гласът на графиня Крек иззвънтя зад Хелър.
— Аха! Знаех си! Поквареният адвокат, който се опитва да узурпира империята!
— Моля? — възкликна Флейгрънт.
— Няма значение — отвърна Хелър. — Искаш да кажеш, че този Мадисън е осигурявал цялата лоша, побъркана публичност около Гениалното хлапе?
— Да, така е — каза Флейгрънт. — Следях кампанията заровен в боклукчийските кофи. Мога да разпозная престараващия се стил на Мадисън навсякъде.
— Това е достатъчно — каза Хелър. А после попита със смразяващ глас: — Къде можем да го открием тоя Мадисън?
— Ами, аз не знам къде е офисът за кампанията, но Мадисън живее с майка си, а тя е в телефонния указател — мисис Дороти Джекил Мадисън.
— О, богове, вече се молех. Какво я забавяше тая бибипана Тийни?
— Нещо друго да знаеш? — попита Хелър.
Флейгрънт помисли малко.
— Бях там, когато дойде Бери. Беше с още един мъж — с кафяви очи, мургав, носеше оръжие.
Усетих как напрежението ще разцепи черепа ми. Този, когото описваше бях АЗ! О, трябваше да хуквам!
Хелър каза:
— Бум-Бум, там има уличен телефон. Обади се на „Справки“ и вземи адреса. — Той се обърна към човека, който ме пращаше на оня свят. — Много ни помогнахте, мистър Флейгрънт.
— Надявам се — отвърна Флейгрънт. — Пожелавам ви много успех при очистването на Мадисън и всеки, който е свързан с него.
Потреперих.
Флейгрънт погледна картичката.
— Емпайър Стейт Билдинг, а? Хубав адрес. Ще се явя на работа още утре и ще започна рекламата за продажба на алигатори.
— Ферми за алигатори — уточни Хелър.
— Да, сър! — рече Флейгрънт с растящ ентусиазъм. — Само почакайте! Ще направя няколко рекламни кампании, от които на алигаторите ще им потекат лигите. Вече имам няколко идеи! Даже ги виждам! „До гуша ви е дошло от тъщата или жената? Купете си ферма за алигатори!“ — Той намери парче дъска в разхвърляния по улицата боклук, извади един маркер и започна да пише.
Бум-Бум се върна.
— Взех адреса!
Графиня Крек и Бум-Бум скочиха в старото такси. Хелър се пъхна зад волана. Бум-Бум извика:
— Довиждане, мистър Флейгрънт!
Таксито излетя.
Графиня Крек каза:
— Щеше да излезе много по-евтино, ако използвахме шлем.
— А, не знам — извика Хелър назад през рамо. — Продажбите на тия ферми намаляха. А този човек изглежда има истински талант. Видяхте ли надписа, който започна да пише? Вместо да почиства улицата сам, организира търсене на съкровище, като предлагаше камиона като награда!
О, Боже, имаха да изминат само осемнайсет мили. Аз трябваше да стигна до летището за хеликоптери и да спася Мадисън. Защото Мадисън щеше да ПРОГОВОРИ! И да ме натопи МЕН!
НЯМАШЕ ВРЕМЕ ЗА ОТЛАГАНЕ!
Започнах да се отчайвам, че няма да успея!
Къде, къде, къде беше Тийни?
Глава четвърта
Апаратът на нашето такси цъкаше.
— Сигурно гледате някакво телевизионно шоу на портативния — каза моят таксиметърджия. — От време на време изпищявате тихичко.
— Какво, се е случило с нашата пътничка? — запитах аз.
— О, в днешно време въобще не може да се разчита на хлапетата — отвърна таксето. — Но що се отнася до телевизионните шоута, е по-добре да внимавате. Насилието е вредно за сърцето.
— Особено когато се прави с бластери — допълних аз.
— О, значи гледате някое повторение на „Стар Трек“ — каза той. — Т’ва нещо е чист боклук да знаете.
— Моля ви, не споменавайте боклук — помолих го аз.
— Добре, ама той наистина е. Като рекламите. Лъжат като луди, приятелче. В тях има много триковете, които се опитват да хванат зрителите на въдицата.
— Моля ви, четете си „Ежедневната спортна форма“ — примолих му се аз.
Думичката „хващам“ беше превърнала кръвта ми в ледена киша.