Не се движехме с достатъчна за мен скорост. На екрана ми Хелър даже не се съобразяваше със светофарите!
Слава Богу, летището беше само на няколко пресечки на юг от Тюдор сити. Виждах как хеликоптерите за туристи се приземяват и излитат от платформите до реката.
Минахме под една магистрала и продължихме с голяма скорост през някакъв паркинг към Манхатънската чартърна служба.
Далеч отпред се появи Рахт, който ни махаше, с ръка. Спряхме в сянката на един голям хеликоптер.
— Какво ви задържа толкова? — попита Рахт. — Ще платим за просрочено време. Мислех, че бързаш!
— Качвай тоя багаж на борда! — изкрещях му аз.
— Когато им платим — каза Рахт.
Хукнах към офиса и разпръснах стодоларови банкноти. После хукнах към такситата и разпръснах двайсетдоларови банкноти.
Започна преместването на багажа на борда. Даже аз помагах.
В бъркотията забравих коя е кутията, в която беше екранът на Хелър.
О, Боже, дали вече не бях закъснял прекалено много?
Глава пета
Натъпкахме се във въртолета.
Тийни каза:
— Хей! Значи така управляваш веригата си за бели робини. Хеликоптери! Колко модернизирано!
— За какво става въпрос? — попита пилотът на хеликоптера, като се извърна на седалката си.
— Не обръщайте внимание на това бибипано хлапе! — изръмжах аз.
— Ако вършите нещо незаконно — каза пилотът, — трябва да се върнете в офиса и да доплатите.
— Не, не! — извиках аз. — Опитваме се да спасим живота на един човек. А дори това не е незаконно в Ню Йорк.
— Може да е — отвърна замислено пилотът. — Познавам няколко типа, които ще бъде незаконно да не ги убие човек. Има и една жена. Някога чували ли сте за жената на кмета?
— О, Боже, моля ви палете тоя мотор! — изхлипах аз. — И на двамата ще ви дам лично по сто долара допълнително.
— Добре, къде отиваме? — попита пилотът.
Да, най-сетне! Имах адреса, записан на парче хартия. Пъхнах го в ръката на пилота.
— И пригответе въжената стълба! Трябва да го грабнем от един покрив.
Запалиха мотора. Понесохме се в небето. Отляво под нас се издигаха небостъргачите на Манхатън, а от дясно — Ийст Ривър. Долу в ниското се простираше пътят. „Франклйн Д. Рузвелт“, бяла линия с много платна, натоварена с хиляди коли.
Сградите на Обединените нации се мернаха край нас. На север от тях пилотът зави към вътрешността на сушата. Гледах напрегнато.
Под нас се редуваха небостъргачи.
Пилотът посочи:
— Ето го вашият адрес — извика той над ревящите удари на перките.
Погледнах.
Взрях се.
На покрива нямаше никого!
Започнахме да кръжим.
— Обзалагам се, че си е помислил, че няма да дойдеш — каза Рахт.
Погледнах към Тийни. Вината беше нейна.
После се спуснах към купа с багажа в задната част на голямата кабина. Нетърпеливо започнах да ровя из моите кутии.
Екранът изпадна. Грабнах го. Усилих звука докрай.
ХЕЛЪР БЕШЕ ПАРКИРАЛ ДО НЕБОСТЪРГАЧА И ГЛЕДАШЕ НАГОРЕ!
— Ще вляза и ще позвъня на вратата — каза той. — Прикривай ме, Бум-Бум. Ако си е вкъщи, може да се появи и да стреля, когато разбере кой е.
— НЕ! — каза графиня Крек от задната част на таксито: — Няма смисъл да превръщате това във въоръжена война. Вероятно не си е вкъщи, защото е работно време. Просто ще взема пазарската си чанта и ще се кача, за да се видя с майка му.
— Не ми харесва — каза Хелър. — Не е необходимо и ти да участващ във война. Не прилича на една дама.
— Напоследък се справям доста добре — отвърна графиня Крек.
— Така е — каза Хелър — и аз безкрайно се възхищавам на теб и на Бум-Бум. Но този човек е най-голямата змия, за която някога съм чувал. Той в действителност се правеше, че ми е приятел. А през цялото време е имал намерение да ме погуби. По-лош е и от „алкохолик“ от Апарата. По-добре е аз да отида.
— Инки — каза Тийни, — ако толкова бибипски много бързаш, не е подходящ моментът да гледаш криминален филм. Много си странен!
— Това е криминален филм, който ще опърли бибипаната ти конска опашка, след което ще я нареже на парченца — казах аз. — Млъкни и ме остави да помисля. — И се опитах, а виковете ми бяха приглушавани от туптенето на роторите на хеликоптера.