— Аха! — каза Рахт, който надникна през рамото ми към екрана. — Значи ето какво усилва Предавателят 831! Устройство за окото!
— Млъквай, тъп бибипец такъв! — изсъсках му аз.
— Ще ни унищожиш и двамата за нарушение на Кодекса.
— По-добре теб, отколкото мен — каза Рахт. — Ей, я погледни тук! — Той бърникаше из багажа ми. — Още един! — Включи го, погледна моя, а после неговия. — Значи подслушваш и дамата!
— Е, какво ще правим? — провикна се към нас пилотът. — Да се прибираме ли?
— Не, за Бога! — извиках му аз. — Продължавай да кръжиш. Нека да помисля!
Животът ми не висеше на хеликоптерна перка, а на косъм. Хелър и Крек — и особено Крек — щяха да направят тази планета на парчета, ако откриеха, че зад техните неволи стоя аз.
Погледнах през прозорчето, като се насилих да преодолея гаденето, причинено от височината.
Ето го там оранжевото такси! Виждах даже надписа „Таксиметрова компания Корлеоне“ на вратата му. ЕДНАТА СЕ ОТВОРИ! ХЕЛЪР ИЗЛЕЗЕ!
Започнах да се моля на италиански, като потисках импулса си да закрещя на Волтариански.
Може би Исус Христос щеше да забрави многобройните ми грехове и да дойде да ме спаси като добър човек. Хелър винаги се молеше и побеждаваше. Това наистина можеше да е от полза! Защото аз бях блокирал напълно.
— Какъв е оня хеликоптер горе? — попита Хелър.
— Вероятно е обикновен полицейски надзор — отвърна Бум-Бум като излезе. — Кръжат през цялото време над Ийст Сайд, за да тормозят жителите.
— Което означава, че не може да се стреля, Джетеро. Нека да си взема пазарската чанта и да покажа на майка му най-новите артикули шапки. В края на краищата тя е жена. Тук е мястото да вляза в играта.
ЗАДНАТА ВРАТА СЕ ОТВОРИ! КРЕК ИЗЛЕЗЕ!
— О, Исусе Христе — молех се аз на италиански. — Ще бъда добро момче. Ще запаля ароматизираните пръчици на Тийни на олтара ти. Ще спра да ругая! — Тогава спрях и се отпуснах. Нямаше нито надежда, нито разрешение. Графиня Крек беше на тротоара и тръгна към главния вход на небостъргача. Бум-Бум и Хелър я пазеха като в боен ред. Всичко беше свършено. Можех да започвам да пиша завещанието си.
МАДИСЪН РЕШИ ПРОБЛЕМА!
Откритият туристически файтон „Ескалибур“ излетя от подземния гараж с шестдесет мили в час, а от ауспуха излизаха пламъци!
Мадисън очевидно се беше отчаял, че ще бъде спасен от покрива и като е видял „Корлеоне“ на онова такси, се е панирал и хукнал с колата си!
За малко да събори Бум-Бум.
— Това е той! — извика Хелър. — Скачайте в таксито!
Хукнаха към старото такси.
Вратите още не бяха затворени, когато Хелър потегли. Той обърна на един булевард и със свирене на гуми полетя след Мадисън.
— Нашият човек! — изкрещях на пилота. — Той е в онази открита кола! Следвай го!
Хеликоптерът се завъртя около перката си и тръгна след кабриолета.
Мадисън се беше насочил на изток, като вземаше завоите с огромна скорост. Опитваше се да стигне до пътя „Франклин Д. Рувелт“, където скоростта щеше да му помогне.
След него се носеше таксито.
В съзнанието ми изникна нов проблем. Този „Ескалибур“ може и да изглеждаше като отживелица от 1930-а година с всичките си отделни ауспуси, дълъг капак и огромни хромови фарове, но аз знаех колко бързо може да се движи. Всичко под този античен външен блясък беше най-модерната техника за високи скорости, която някога е била слагана в колите. Можеше да вдига феноменално висока скорост. Мадисън, сграбчил волана под нас, караше с цялата си мощ, а кестенявата му коса се вееше на вятъра.
Но зад него летеше онова старо такси. Вярно, то беше по-бавно. Вярно, че взимаше завоите много по-зле от „Ескалибур“. Но го караше космически пилот с шампионска титла.
О, Боже, всъщност проблемът въобще не беше разрешен. Мадисън нямаше да погледне нагоре. Беше в пълна паника. Той можеше просто да кара мили наред по многолентовото шосе, към което се беше насочил.
— КАРАЙ КЪМ КЪНЕКТИКЪТ! — изкрещях му, нищо, че не ме чуваше.
О, само ако се обърнеше на север, имаше шанс да се отдалечи от таксито и тогава щяхме да можем да му кажем с мегафон да спре, за да го вземем. Това беше единственият му шанс.
Той летеше все по-близо до шосето „Франклин Д. Рузвелт“. Подскочи на един „спящ полицай“ и хромът проблесна на слънцето.
СВИ НА ЮГ!
О, Боже, с него беше свършено. Многолентовото шосе щеше да свърши! Вероятно беше абсолютно паникьосан!