Следвахме го много високо отгоре.
Оранжевото такси подскочи на издутината и полетя на юг по петите му.
Мадисън лавираше: между стъписания трафик, движейки се най-малко със сто мили в час.
Съмнявах се, че таксито може да вдигне повече от осемдесет мили в най-добрия случай.
Мадисън можеше и да успее.
А от неговия шанс зависеше моя собствен бъдещ живот. Ако го хванеха, с мен беше окончателно свършено. Под шлема на графиня Крек той щеше да ромоли като течащо поточе!
Една нова мисъл ме споходи като гръмотевица. Мадисън щеше да потвърди, че Бери е замесен, и на графинята можеше да й хрумне да мине по цялата верига. Ако направеше това и ме откриеше, щеше да съобрази и да намери и Ломбар. А Ломбар щеше да ме подгони заради това, че съм позволил да се случи!
Бях хванат в лешникотрошачка!
Сякаш бях в центъра на вихрен, крещящ кръг от демони. Ето какво получих, като се помолих на Исус Христос!
Мадисън накара два камиона да застанат напречно на пътя. Друг пък, автовлак, мина встрани от тях и блокира целия път. Но Мадисън беше минал! Летеше като стрела!
МАГИСТРАЛАТА БЕШЕ БЛОКИРАНА!
Хелър натисна спирачките. Намали. Преценяваше ситуацията.
После изведнъж таксито подскочи от удара в мантинелата, мина направо по нея, хлъзна се по чакъла и се стрелна по магистралата. Беше заобиколил препятствията. Като даде много газ, полетя след „Ескалибур“-а.
Но Мадисън вече имаше предимство в разстоянието и се опитваше да извлече максимална полза от това. Благодарение на един завой по пътя, който виждах на екрана на Хелър, Мадисън беше изчезнал от погледа му.
Поради удобството на мястото, където бяхме, ние виждахме как Мадисън увеличава преднината. Сега минаваше покрай болницата „Белвю“. Понеже пътуваше с огромна скорост, не му отне никакво време да пресече източната част на 14-а улица.
Надежда имаше!
Мадисън сменяше посоката на всички възможни места по шосето „Рузвелт“. Но след по-малко от три минути той щеше да излезе от шосето! Щеше да стигне до задънена улица в края на Манхатън при фериботното пристанище!
Доста назад, но неотклонно зад него, го следваше летящото такси.
— Рахт — казах аз, — спусни подвижната въжена стълба. Ще измъкнем Мадисън от оная кола.
— Ти си луд! — отвърна Рахт. — Ще си счупиш врата!
— Не аз, а ти — казах, — защото ти си този, които ще се спусне.
— НЕ!
— Това е заповед — казах, като извадих един пистолет. — Наоколо има достатъчно болници, в случай че паднеш.
— Знам го вече това — каза той мрачно, но даде знак на помощник-пилота и стълбата започна да се спуска.
— Това е лудост — каза пилотът.
— Това е, за което ти плащат — отвърнах.
— Не и от летяща кола!
— Петстотин отгоре — казах. От тази критична ситуация зависеше животът ми.
— Тръгваме — отговори пилотът.
Но Мадисън вече имаше друга идея, преди да разбере нашата. Беше минал моста „Уилямсбърг“ над Ийст Ривър. Беше преминал и по моста на Манхатън. Беше на надлезната магистрала и се насочи към Бруклинския мост.
Погледна назад. Очевидно не можеше да види оранжевото такси, тъй като то беше твърде далеч зад него.
Удари спирачка!
Зави надясно!
Тръгна със свирене на гуми надолу по един наклон встрани от шосето.
Със завъртане на волана той накара „Ескалибур“ да се завърти силно, почти наполовина. Спусна се по улицата под надлезното шосе.
Внезапно разбрах какво има намерение да направи. Щеше да се скрие на някой док, както беше правил и преди!
Имаше множество дълги кейове, вдадени навътре в реката.
Ръгнах нетърпеливо пилота и посочих.
Разбира се, предницата на „Ескалибур“ се беше насочила към дългия кей и скоро той се появи!
Пилотът завъртя хеликоптера. Направих на Рахт знак с пистолета и той се спусна по въжената стълба.
Вече бяхме точно пред „Ескалибур“, като се движехме с неговата скорост. Рахт, който беше на стълбата точно пред колата, се опита да даде знак на Мадисън да спре.
Последният беше в такава паника, че не обръщаше никакво внимание на Рахт.
Наведох се навън от вратата, блъскан от вятъра от перката, за да извикам на Мадисън да спре.
Той гледаше изцъклено. Просто продължаваше да кара!