Стрелях с пистолета, за да привлека вниманието му.
Това свърши работа!
Мадисън ни видя!
Пред него имаше само около хиляда фута до края на кея.
Пилотът беше доста добър.
Постави Рахт точно до Мадисън.
Рахт го сграбчи за ръката.
Мадисън, лудият глупак, грабна куфарчето си от задната седалка!
Пилотът започна да издига въртолета!
Мадисън и куфарът излязоха от колата!
Колата хвърчеше напред.
ИЗЛЕТЯ ОТ КРАЯ НА КЕЯ!
Чу се силно плясване.
Помощник-пилотът навиваше стълбата.
Рахт, а след него и Мадисън, стигнаха до пода на хеликоптера.
Той отлетя надолу по реката.
Колите по шосето отгоре бяха спрели, а шофьорите слизаха, за да отидат до перилата и да зяпат.
Видях как оранжевото такси спира в края на уличното задръстване. А след това погледнах екрана.
— Падна! — каза Бум-Бум. — Видях задницата й, когато падна в реката.
— Същата кола? — попита Хелър.
— Същата — отвърна Бум-Бум.
— Той беше ли в нея? — попита Хелър.
— Не можах да разбера — отвърна Бум-Бум. — Складът я закриваше. Мисля, че оня хеликоптер се опитваше да го арестува за превишена скорост и това го накара да стигне до водата. Не можах да видя какво направи.
— По-добре е да сляза — каза Хелър. — Поеми волана. — Той изскочи от таксито и изчезна.
— Вероятно ще намерят тялото — каза графиня Крек.
— По дяволите — с ваше извинение, мадам — рече Бум-Бум, — тая Ийст Ривър е така задръстена с претрепали гангстери, че никога няма да могат да го разпознаят.
— Добре се отървахме от него — каза графиня Крек. — Пада му се, като говори за моя Джетеро такива неща!
— Да, мадам — каза Бум-Бум. — Забелязах, че не изглежда да е здравословно. Ей го Джет, дава ни знак отдолу. На езика на Армията това означава, че е забелязал нещо и продължава нататък.
Замръзнах. Вероятно някой страничен наблюдател беше видял грабването на Мадисън с хеликоптера.
— Тръгвай към площадката за хеликоптери на западната част на 30-а улица — изкрещях на пилота. — Точно от другата страна на Манхатън.
Ако имахме късмет, все още можехме да успеем.
Може би техният Исус Христос щеше да ме чуе в крайна сметка!
Тогава чух гласа на графиня Крек по екрана.
— Може би ако отидем и вземем яхтата, ще можем да претърсим Ийст Ривър, за да се уверим, че Мадисън е мъртъв.
Побеснях.
Сега моята цел беше онази яхта. Трябваше да стигна там пръв!
Ако не успеех, всичките ми планове щяха да стигнат до внезапен и ужасен край!
Глава шеста
Продължихме да летим, а Мадисън се надигна от дъските на пода.
Като надвикваше гърменето на перките на хеликоптера, той каза:
— По какво стреля? — Погледът му беше доста див.
— Не видя ли снайпера на покрива? — попитах го нервно. — За малко да те вземе на мушка, но аз го проснах.
— Видях го да пада — каза Тийни. — С носа надолу.
Премигнах. Измисляше ли си просто или си мислеше, че е видяла неща, които не са се случили? Тя вероятно беше не само патологична лъжкиня, ами и патологична ходеща измама! О, добре беше, че я отвличам!
— Може би са си помислили, че съм се удавил — каза Мадисън с надежда.
— Страхувам се, че не — отвърнах аз. — Трима гангстери на Корлеоне сочеха хеликоптера, когато се отдалечаваше. Размахваха юмруци.
— Видях ги със собствените си очи — каза Тийни, а преголемите й очи бяха станали съвсем кръгли.
— Коя е тази? — попита Мадисън, като зяпаше Тийни.
— Мис Тийни Хопър, Дж. Уолтър Мадисън представих ги аз.
И тогава в главата ми се зароди хитър план. Ако успеех да ги накарам да се заинтересуват един от друг, Тийни щеше да ме остави на мира. В края на краищата той беше много хубав млад мъж.
— Току-що се дипломирах в колежа — рече Тийни. — Той казва на хората, че съм му племенница. Но няма смисъл да се сближаваме, ако шайката на Корлеоне е по петите ви, мистър Мадисън. Няма да сте тук достатъчно дълго, за да се захващам.
— Какво ще правя? — допита Мадисън доста пребледнял.
— Все още не си в безопасност — казах му аз. — Трябва да направим така, че да изчезнеш, Мад.