Грабнах, Рахт. Бях взел активатора-приемник на Крек и Предавателя 831 от една кутия. Бутнах ги в ръцете му.
— Устройството за очите на жената — каза той. — Ще го поставя заедно с това на мъжа обратно на антената върху Емпайър Стейт Билдинг. Ти по-добре задръж този на Кроуб. Вече трябва да се е върнал в базата.
— Аз давам заповедите тук — изръмжах му. — Вземи това. — Бутнах му писмото от Тийни за Адора. — Погрижи се да бъде изпратено по пощата до два дни до апартамента: така двете изчезвания няма да изглеждат като съвпадение.
— Аха — каза той. — Ти я ОТВЛИЧАШ. Кълна се, офицер Грис, че, вършиш най-шантавите неща. От каква полза може да ти бъде една Земна тийнейджърка? Тънка като релса. Няма бибици. Да ти подскача наоколо. Можеш да си имаш неприятности, като я отвличаш.
— И представа си нямаш какви неприятности може да причини, ако НЕ я отвлека — рекох аз. — Явно не си никак опитен в тая професия. В допълнение към качествата, които ти спомена, тя е и патологична лъжкиня и даже вярва, че вижда неща, които не съществуват. НЕотвличането й би могло да причини неприятности. Така че когато имам нужда от теб да ме учиш на моя занаят, ще ти кажа. — Измет. Никога нищо не разбират.
Драснах набързо една бележка.
— Погрижи се това да стигне до „Фатън, Фартън, Бърщайн и Ууз“ — рекламната фирма, още днес и на всяка цена.
Той я взе и я прочете. Там пишеше:
Ф.Ф.Б.У
С Мадисън всичко е свършено. Беше убит току-що, а колата му е в края на дока под Бруклинския мост, на огромна дълбочина. Зная, със сигурност, че врагът ще взриви улица „Мес“ N 42. Спрете операцията веднага.
— Това пък защо? — попита Рахт.
— Прикрива следите.
— Да, но това не оставя ли цялата кампания за Гениалното хлапе да виси във въздуха?
— Значи си знаел за това?
— Сложил съм подслушвателно устройство на Кралския офицер — отвърна Рахт.
— Добре, двойникът на Гениалното хлапе е в ръцете им — казах му аз. — Те знаят кой се е целел в тях. Трябва да заличим следите.
— Разбирам — рече Рахт. — Ти си зарязал заповедите на Ломбар Хист.
Взрях се в него. Осъзнах с внезапен шок, че той може да е неизвестният шпионин, който трябва да ме убие, ако се проваля.
Изръмжах му:
— Не, не съм! Това е само стратегическо оттегляне, за да прегрупирам силите. Имам намерение да контраатакувам.
— Изглежда така, сякаш ти си този, когото нападат — каза Рахт. — Освен това, ако вземеш яхтата, която жената е купила, тя ще организира преследването ти!
Беше прав! Надрасках припряно още една бележка.
— Изпрати това като радиограма — казах. — На адреса на апартамента й.
Той я прочете. На нея пишеше:
МАДАМ,
СЪЖАЛЯВАМ, НО ТРЯБВА ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ ЯХТАТА БЕШЕ ОФИЦИАЛНО ЗАЧИСЛЕНА КЪМ ТУРСКАТА ФЛОТА.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ НИЩО ПО ТОЗИ ВЪПРОС.
ОТПЛАВАХМЕ ЗА ТУРЦИЯ. СЪЖАЛЯВАМ.
Помислих си, че това е доста находчиво. Последното място на света, на което бих отишъл, беше Турция.
Самият капитан Битс вече беше на моя страна.
— Сър, лоцманът е на борда, а влекачът е на път. Вече сме само на въжета и сме готови да отплаваме. — Той поздрави и мина по мостчето, за да ме изчака на палубата.
Казах на Рахт:
— Сега отплавам. Няма да се върна в Съединените щати.
— Мога ли да разчитам на това? — попита ме той.
Пропуснах наглостта му покрай ушите си.
— Можеш да разчиташ на смъртта на онзи Кралски офицер и онази бибипана жена — отвърнах.
Погледнах дока. Нямаше никаква следа от Хелър или Крек. И тогава нещо хвана погледа ми. Телефонистът на дока беше изключил кабела!
Можех да успея!
Изтичах по мостчето и го издърпаха.
Влекачът беше дошъл.
Въжетата се отделиха от лулите.
Разстоянието между корпуса на кораба и кея зейваше все по-широко.
Все още никаква следа от Хелър или Крек.
Бях успял!
Витлата образуваха пяна от речната вода при кърмата.
Потеглихме към морето!
Стоях и гледах отдалечаващия се Манхатън.
За първи път от седмици сърцето ми започна да бие нормално.
БЯХ ВСЕ ОЩЕ ЖИВ! БЯХ СВОБОДЕН!
Да, бях ги надхитрил.
И не само това, ами се бях измъкнал и от гнусните лапи на онези екс-лесбийки, които ми бяха станали съпруги.