Выбрать главу

Грабнах, Рахт. Бях взел активатора-приемник на Крек и Предавателя 831 от една кутия. Бутнах ги в ръцете му.

— Устройството за очите на жената — каза той. — Ще го поставя заедно с това на мъжа обратно на антената върху Емпайър Стейт Билдинг. Ти по-добре задръж този на Кроуб. Вече трябва да се е върнал в базата.

— Аз давам заповедите тук — изръмжах му. — Вземи това. — Бутнах му писмото от Тийни за Адора. — Погрижи се да бъде изпратено по пощата до два дни до апартамента: така двете изчезвания няма да изглеждат като съвпадение.

— Аха — каза той. — Ти я ОТВЛИЧАШ. Кълна се, офицер Грис, че, вършиш най-шантавите неща. От каква полза може да ти бъде една Земна тийнейджърка? Тънка като релса. Няма бибици. Да ти подскача наоколо. Можеш да си имаш неприятности, като я отвличаш.

— И представа си нямаш какви неприятности може да причини, ако НЕ я отвлека — рекох аз. — Явно не си никак опитен в тая професия. В допълнение към качествата, които ти спомена, тя е и патологична лъжкиня и даже вярва, че вижда неща, които не съществуват. НЕотвличането й би могло да причини неприятности. Така че когато имам нужда от теб да ме учиш на моя занаят, ще ти кажа. — Измет. Никога нищо не разбират.

Драснах набързо една бележка.

— Погрижи се това да стигне до „Фатън, Фартън, Бърщайн и Ууз“ — рекламната фирма, още днес и на всяка цена.

Той я взе и я прочете. Там пишеше:

Ф.Ф.Б.У

С Мадисън всичко е свършено. Беше убит току-що, а колата му е в края на дока под Бруклинския мост, на огромна дълбочина. Зная, със сигурност, че врагът ще взриви улица „Мес“ N 42. Спрете операцията веднага.

Смит

— Това пък защо? — попита Рахт.

— Прикрива следите.

— Да, но това не оставя ли цялата кампания за Гениалното хлапе да виси във въздуха?

— Значи си знаел за това?

— Сложил съм подслушвателно устройство на Кралския офицер — отвърна Рахт.

— Добре, двойникът на Гениалното хлапе е в ръцете им — казах му аз. — Те знаят кой се е целел в тях. Трябва да заличим следите.

— Разбирам — рече Рахт. — Ти си зарязал заповедите на Ломбар Хист.

Взрях се в него. Осъзнах с внезапен шок, че той може да е неизвестният шпионин, който трябва да ме убие, ако се проваля.

Изръмжах му:

— Не, не съм! Това е само стратегическо оттегляне, за да прегрупирам силите. Имам намерение да контраатакувам.

— Изглежда така, сякаш ти си този, когото нападат — каза Рахт. — Освен това, ако вземеш яхтата, която жената е купила, тя ще организира преследването ти!

Беше прав! Надрасках припряно още една бележка.

— Изпрати това като радиограма — казах. — На адреса на апартамента й.

Той я прочете. На нея пишеше:

МАДАМ,

СЪЖАЛЯВАМ, НО ТРЯБВА ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ ЯХТАТА БЕШЕ ОФИЦИАЛНО ЗАЧИСЛЕНА КЪМ ТУРСКАТА ФЛОТА.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ НИЩО ПО ТОЗИ ВЪПРОС.

ОТПЛАВАХМЕ ЗА ТУРЦИЯ. СЪЖАЛЯВАМ.

КАПИТАН БИТС

Помислих си, че това е доста находчиво. Последното място на света, на което бих отишъл, беше Турция.

Самият капитан Битс вече беше на моя страна.

— Сър, лоцманът е на борда, а влекачът е на път. Вече сме само на въжета и сме готови да отплаваме. — Той поздрави и мина по мостчето, за да ме изчака на палубата.

Казах на Рахт:

— Сега отплавам. Няма да се върна в Съединените щати.

— Мога ли да разчитам на това? — попита ме той.

Пропуснах наглостта му покрай ушите си.

— Можеш да разчиташ на смъртта на онзи Кралски офицер и онази бибипана жена — отвърнах.

Погледнах дока. Нямаше никаква следа от Хелър или Крек. И тогава нещо хвана погледа ми. Телефонистът на дока беше изключил кабела!

Можех да успея!

Изтичах по мостчето и го издърпаха.

Влекачът беше дошъл.

Въжетата се отделиха от лулите.

Разстоянието между корпуса на кораба и кея зейваше все по-широко.

Все още никаква следа от Хелър или Крек.

Бях успял!

Витлата образуваха пяна от речната вода при кърмата.

Потеглихме към морето!

Стоях и гледах отдалечаващия се Манхатън.

За първи път от седмици сърцето ми започна да бие нормално.

БЯХ ВСЕ ОЩЕ ЖИВ! БЯХ СВОБОДЕН!

Да, бях ги надхитрил.

И не само това, ами се бях измъкнал и от гнусните лапи на онези екс-лесбийки, които ми бяха станали съпруги.