Онова, което казах на Рахт, не беше лъжа. Сега имах време да прегрупирам силите си и да се върна за атаката.
Щях да съм даже още по-весел, когато се качих на кораба — ако клетките ми за предчувствие бяха по-активни — с уютното чувство за сигурност, че ще дойде времето, когато долната графиня Крек ще лежи, безпомощна като маджун, в отмъстителните ми ръце.
Все още бях господар на съдбата на Земята.
Ломбар и Роксентър продължаваха да царуват в небесата.
Ухилих се. Бях спечелил този рунд. И поради това щяха да страдат милиони.
Беше великолепен пролетен следобед.
Обещаваше много светло бъдеще за мен. И наистина много тъмно за Хелър, графиня Крек и Земята.
Част петдесет и шеста
Глава първа
„Златен залез“ пореше нежното вълнение, бял приказен кораб в синия океан, следван от проблясващите крила и крясъците на чайките. Бяхме се насочили на югоизток към Бермудите и вече бяхме оставили зад гърба си Санди Хук.
За човек, който току-що се е освободил от иго, беше велико да е на борда, макар че по принцип мразех морето.
Когато крайбрежната ивица беше твърде далеч, за да могат да ме спрат, отидох по облицованите с ламперия коридори до апартамента на собственика.
Помислих си, че долавям слаб мирис на парфюм и потръпнах. Напомни ми за графиня Крек.
Стюардът ме чакаше.
— Парфюмът! — казах му аз. — Не сте почистили добре апартамента, след като си е тръгнала наложницата.
— Великолепна дама, сър. Но това не е дамски парфюм. Напълнил съм ваната за господаря. Миришат ви солите за вана.
— Нямам нужда от вана! — казах възмутено. По-добре веднага да сложа тая измет на мястото й.
— О, разбира се — отговори той. — Но би било толкова хубаво да свалите от себе си и последните следи от брега.
Той беше прав.
Отидох в красиво облицованата баня: ваната беше догоре пълна с мехурчета. Преди да успея да се възпротивя, той беше свалил дрехите ми й аз бях в нея.
След това обели превръзките от лицето ми.
— Много неприятна рана сър. Мистър Хагърти ли ви я направи?
— Подхлъзнах се на един скейтборд.
— Е, това поне е оригинално — каза стюардът. — Знаех си, че ще се случи. Начинът, по който вашата наложница говореше за него, явно показваше, че е влюбена.
— Не ми говорете за нея!
— Разбира се, сър. Много е трудно за човек, който няма какво друго да го препоръча, освен парите му, да си мери силите с енергична фигура като мистър Хагърти.
— Не ми говорете и за него! — извиках аз.
— А, да — отвърна той. — Виждам, че темата е много болезнена. Той с какво ви удари?
— Няма ли да млъкнеш! — изпищях аз.
— Разбира се, сър. Не исках да любопитствам: Но не се отчайвайте. Светът е пълен с жени.
— Твърде бибипски пълен! — скръцнах със зъби. — Заради това съм в морето.
— Тогава добре дошли в клуба, сър. И повечето моряци отплават заради това в морето. Сега, ако постоите мирно, ще ви избръсна, а след това ще превържем отново раната, която той ви е направил. Пет шева! Боже, боже! Просто си лежете и се киснете, в случай че имате и други наранявания. Сложих за всеки случай и соли „Епсъм“ заедно с шампоаните за вана.
Нямаше оправия с този маниак. Страхувах се да правя каквито и да било по-нататъшни забележки. Бях озадачен откъде му е хрумнало, че е имало любовно скарване и бой, но изведнъж се сетих, че точно това бях казал на капитана. Новините със сигурност обикаляха кораба с ужасна бързина. Трябваше да помня това.
Най-сетне загърнат в огромен халат за баня, се изправих пред гардероба.
— Разопаковах багажа ви — каза стюардът. — Вероятно сте потеглили много набързо, защото не сте си взели никакви дрехи за пътуване с яхта. Можем обаче да оправим това на Бермудите, а и видях с облекчение, че сте си взели поне смокинг. Но това можем да го облечем по-късно. За момента съм ви извадил едни туристически шорти и те ще свършат работа.
Старият евреин, който ми беше продал толкова богат гардероб, не се беше досетил, че ще излизам в открито море. Немските тиролски велурени панталонки и бродираните тиранти наистина не бяха много на място.
Когато излязох в коридора, се сблъсках с главния стюард.