Можеше да не попадне на Кроуб, но щеше да се нареди при някой друг също толкова ефикасен психиатър.
О, какво удоволствие щеше да бъде да видя трупа й така разкъсан и мъртъв като онзи на сцената!
„Бибипка“ й!
Глава втора
Екранът на графинята ме объркваше. Какво беше намислила? Внезапно се беше появила пред някакво осветено широко пространство.
А-ха? Дискотека! Неоновият надпис гласеше: „Сборище на повлекани“.
Тя тъкмо влизаше!
Гърменето на силещ нео-пънк-рок полетя навън, когато тя отвори вратата.
Хванах телефона. Вдигна Амбо.
— Вашата плячка току-що влезе в дискотека „Сборище на повлекани“ — извиках аз.
— Мислех, че се е запътила към апартамента на момичетата.
— Да, така е. Но се отби в една дискотека. Веднага изпратете човека с призовките там! И продължавайте да охранявате апартамента!
— Веднага! — каза Амбо.
Затворих.
Един сервитьор, който пъхаше банкнота в джоба си, поведе графиня Крек през лудо вихрещата се тълпа към една маса. Тя се намираше малко над танцуващите и леко встрани. Добро местенце, за да хванеш някого в капан.
Графинята седна. Погледът й веднага обходи залата. Трите момичета седяха там! Не си бяха отишли вкъщи! Графинята ги беше проследила до дискотеката!
Бедните невинни създания поглъщаха големи питиета и се смееха. Туутс Суич отново ръгна Мейзи по подутия й корем и Долорес нададе писклив смях.
Танцуващите се вихреха наоколо. Над тях проблясваха цветни лампи. Музикантите от някаква нео-пънк-рок група със затъкнати върху бръснатите им глави огромни пера скачаха по сцената с инструментите си и вдигаха оглушителна врява.
Трима младежи се приближиха към масата на момичетата. Очевидно не се познаваха, защото веднага последваха множество представяния. Единият от младежите беше бял, вторият беше с испански произход, а третият беше черен.
Бяха облечени в стил нео-пънк-рок — с пера и изтъркани панталони под парцали с капси. Думите им до една потъваха във врявата. Момичетата ги накараха да седнат и започнаха да наливат алкохол в устата им от собствените си чаши. Белият беше вдигнал полата на Долорес и пъхнал ръка под нея. Долорес пищеше от смях.
— Пачаври — измърмори графиня Крек и презрително отпи от „Севън Ап“-а, който й бяха сервирали.
Пред масата й внезапно се появиха двама млади мъже.
— Ще танцуваш ли? — попита единият, като повдигна нео-пънк-рок поличките си с пера.
Внезапно двамата изкрещяха едновременно и избягаха. Не можех да разбера. Графинята даже не беше спряла да вдига „Севън Ап“-а към устните си. Даже не беше помръднала. Но вероятно под масата ги беше ритнала и двамата по пищялките.
Трите момичета в противоположната част на залата бяха станали да танцуват. Беше започнало някакво ново парче с дивашки, сексуални удари на барабана, а цветните лампи се въртяха и пулсираха в ритъм с тях. Трите момичета, включително и Мейзи с огромния си корем, разбутаха танцуващите и започнаха да се отъркват и натискат в партньорите си. Включиха се и вокалите:
— Отвратително — промърмори графиня Крек.
Но коментарът очевидно се отнасяше за двама нео-пънк рокаджии, които се бяха присъединили към партньора на Туутс Суич и повдигаха към нея поличките си с пера, докато тя пищеше от удоволствие.
Погледът на графиня Крек се насочи към някакво раздвижване до вратата. Опърпаният мъж в опърпаното палто завираше главата си с опърпаната шапка в лицата на хората в близост до вратата. Той се шмугна по-навътре в залата. Възползва се от затихването между стиховете, за да се завърти и да огледа всички.
Погледът на графинята се премести. На вратата беше инспектор Графърти заедно с още двама полицаи като подкрепление за човека, който връчваше призовките. А-ха! Бях раздвижил нещата! „Дингълинг, Чейс и Амбо“ имаха предимство!