Тълпата видя ченгетата и започна да се чувства неловко.
Разсилният тършуваше навсякъде из залата. Поглеждаше всекиго. Започна ново парче и той беше избутан.
Проби си път към издигнатата платформа.
Взря се в лицето на графиня Крек.
След това ПРОДЪЛЖИ ДА ТЪРСИ И СЕ ВЗРЯ В ДРУГО ЛИЦЕ!
Премигнах.
Как я беше пропуснал? А, не беше. Върна се и загледа графиня Крек, доколкото виждах с периферното зрение на графинята.
Графиня Крек вдигна дланта към устните си. Какво ли държеше? Гледаше право към Графърти до вратата. После погледна дланта си. Малка тубичка. Натисна някакво малко бутонче отгоре. После сложи края й в устата си, прицели се в Графърти и духна!
На лицето му се появи изненадан израз. Той внезапно изрева, надниквайки музиката:
— ПОЛЯРНИТЕ МЕЧКИ! ХОРА! АРЕСТУВАЙТЕ ПОЛЯРНИТЕ МЕЧКИ!
Хората му се втурнаха, разхвърчаха се полицейски палки, които се стоварваха върху всички наоколо, а полицаите крещяха:
— Арестуван си!
Графърти продължаваше да крещи:
— ПОЛЯРНИТЕ МЕЧКИ!
Хората търчаха към изходите.
Рок-бандата побягна вкупом, гмурвайки се зад сцената сред дрънченето на падащи инструменти.
Други, който бяха върху повдигнатата платформа, тичаха из залата. Опърпаният мъж падна под натиска на телата.
Графиня Крек стана, довърши „Севън Ап“-а си и си взе чантичката. Изведнъж разбрах по ръката й, че е с много тъмен тен! Беше гримирана като мулатка от висшите кръгове, облечена във вечерна рокля!
Вървеше внимателно. Опърпаният мъж беше на пода.
Знаех си, че ще го направи!
Много прецизно и точно тя стъпи с цял крак върху лицето му!
И завъртя бавно пета!
Гюрултията затихваше.
Едно ченге извика:
— Не можем да намерим никакви полярни мечки, инспекторе!
— ПОЛЯРНИТЕ МЕЧКИ! — изкрещя Графърти.
— Няма значение, арестувайте ги!
Някакво ченге се намираше до графинята.
Почти всички други посетители си бяха отишли.
— Елате с мен! — каза ченгето, като размаха палката си.
— Аз не съм полярна мечка — отвърна графинята. — Да, извинете ме — смотолеви шашардисаното ченге.
Тя мина покрай Графърти, който все още стоеше на вратата и крещеше. Тя се пресегна и отскубна нещо от врата му с толкова ловко и бързо движение, че екранът само леко се замъгли.
Изведнъж се сетих какво беше направила, „бибичка“ такава. Беше стреличка от „Очи и уши на Волтар“, която при забиването си в някого дава звук и образ, предизвикващи мисълта, че е полудял. Графърти беше неспособен на това и беше прибавил собствената си интерпретация към онова, което виждаше.
Внезапно екранът на графинята стана тъмен. Не можех изобщо да си го обясня.
Глас — на Бум-бум! Приглушен, сякаш иде иззад преграда.
— Исусе, мис Джой, мисля, че някой ни е поставил капан. Направихте ли снимките?
— Мисля, че ще получим много по-добри — отвърна графинята. — Те си тръгнаха с петима младежи. Сега карай към апартамента. Не бързай много.
Чу се запалването на мотор. А-ха, тя беше в някакво превозно средство!
— Бум-бум — каза графинята, — объркана съм. Какво е името, което примитивите са дали на тази дейност?
— Нео-пънк-рок — отвърна Бум-Бум. — Сега това е на мода.
— Хм — промърмори графиня Крек на себе си. — Но защо го правят като стоят прави?
Облегнах се назад. Не беше необходимо да върша нищо друго. Тя се насочваше точно към капана със стоманени челюсти, в който щеше да се стреля без предупреждение.
Глава трета
Дълго време екранът на Крек остана много тъмен. Чуваше се само шумът на трафика и жуженето на мотора на колата им. Щеше ми се да знам каква е колата: изглеждаше много странно, че няма никакви прозорци. Е, добре, ще стоя нащрек. Рано или късно графинята щеше да я погледне на някое осветено място, а може би даже и регистрационните й номера. Тия номера бяха съществено важен фактор във всяка дейност на полицията, в такъв смисъл, че всъщност човек изобщо не можеше да досажда на гражданите, ако всички превозни средства не бяха номерирани. Но тия размишления бяха просто за убиване на времето. Боже мой, Бронкс беше на голямо разстояние от Манхатън с кола.