Разказът ми, изглежда, беше направил впечатление и на момчето.
— Освен пристанището имаше ли в Онизоти и други сили, опълчили се против краля?
Лин помисли, сетне кимна:
— Търговците. В хода на войната те всъщност не пострадаха.
— Да, но сега си изпатиха — обобщи Тапис, — нали живееха в долната част на града?
— Общо взето, да.
Тапис дълго мълча, после се обърна към Си-ву:
— Трябва ни някакво зверче. Плъх например.
Си-ву кимна и отиде в съседната стая. Тапис извади от пазвата си кесия от зелено кадифе и изтърси оттам шепа разноцветни кристалчета и лъскави метални части.
Когато се произнася думата „магия“, повечето здравомислещи хора вдигат рамене. И правилно постъпват. Обаче… В същите легенди се разказва, че сътворявайки Централния свят, Древните вградили в него три Машини, или, както почнаха да ги наричат по-късно, три Сили. Тези Сили управляваха времето, смяната на деня и нощта и можем да предположим, че първоначално не са били предназначени за нищо друго. На човек винаги му е било присъщо да се намесва в действията на силите, командващи света — с помощта на науката, ако знае какви са тези сили, или чрез магия, ако си няма понятие за естеството им. Последствията много често се оказват трагични. Но погледнете: не са изминали и десетина години, когато именно онези, поради чиято некомпетентност или зъл умисъл е настъпила поредната „прелюдия към края на света“, започват да представят събитията едва ли не като свой подвиг. И дробят нова попара, пред която бледнеят всички предишни, взети заедно.
Мина половин час и на масичката пред Тапис изникна блестяща с разноцветните си ръбове конструкция, голяма колкото два юмрука. Въздухът над машинката осезаемо трептеше, носеше се остра миризма на дим. Както разбрах, Тапис възнамеряваше да пробие микроканал към Централния свят и да изтегли оттам част от енергията на някоя от силите на Мрака, Сянката или Светлината.
Лин се приближи, клекна и известно време разглеждаше прибора.
— Нищо не разбирам — призна си той накрая.
— Търговците също имат свои тайни.
— Могъществото на Сянката е безгранично — произнесе Лин равнодушно.
— Там, където няма Мрак и Светлина.
— Мракът и Светлината са само частни случаи на Сянката.
— Докато бях в плен при гвардейците — отбеляза Ор, — чух, че Мракът и Сянката са само отсъствие на Светлината, готови да изчезнат, щом се появи тя.
— А когато Черният клан искаше да ме обеси — прибави Одорф, — долових с края на ухото си, че Сянката е само кратък миг от прехода на победената Светлина към побеждаващия Мрак.
Сега Лин стоеше по средата на стаята и объркано местеше поглед от един търговец на друг. Явно бе озадачен и това ме зарадва.
Си-ву разсея напрежението. Той се върна, държейки малък, но по всичко изглежда, много войнствено настроен плъх. Зверчето отчаяно хапеше металната ръкавица, защитаваща ръката на търговеца.
— Тук — каза Тапис.
Си-ву сложи плъха на масата до машината и разтвори длан. Плъхът понечи да се дръпне, ала сякаш размисли, легна обратно и заблещука с мънистата на влажните си очи.
— Започваме — рече Тапис.
Машината забръмча, трептящият въздух над нея се оцвети в синьо. Плъхът подскочи и взе да се мята по повърхността на масата, без обаче да пресича някаква невидима граница. После зверчето се изпъна като струна и замря. От крайчетата на ушите му и от мустачките му се посипаха едри зелени искри. Те се търкаляха върху масата, оставяха светещи пътеки и свистейки, гаснеха в политурата й.
Тапис се наведе, като надничаше в очите на плъха, около минута постоя така, сетне се изправи.
— Край — обяви той и започна да разглобява машинката.
Плъхът скочи от масата и се шмугна под дивана.
— Ще чакаме — каза Ор.
Както и преди, аз не разбирах нищо, но не мога да кажа, че това ме притесняваше. Магията не е мой профил. В уменията ми влизаха няколко простички неща от този вид — и толкоз. Имах пълно доверие на Ор, Тапис и Си-ву — нашите магьосници. Бях сигурен, че те знаят какво вършат. Обикновено така си и беше.
Тракна резето и вратата се отвори без почукване. Придружен от двама войници, нахълта плешив дебелак с виолетова ливрея и съвсем неподходящи към нея розови полуботушки.
— Владетелят на Онизоти и дълбокото море, на бурите и ветровете си-Турман-а-Кату Знаменития — важно произнесе чучелото — ви оказва честта да ви покани на тържествената церемония по случай коронацията. След един час бъдете готови.
Тъкмо се обърна да излезе, когато Тапис, без да вдига глава, подхвърли тихо:
— А как е чур-Тамзиз? Нещо не се вижда.
Дебелакът буквално подскочи на мястото си. Щом трябва, търговците също умеят да се шегуват, и то доста хапливо.