— Е… не знам… Ти много си видял, имам предвид — пътешествал. Нали вие ходите по всички канали на Централния?
— Не — усмихнах се в отговор. — Каналите са доста повече, отколкото бихме могли да изминем през целия си живот, дори ако не се занимавахме с друго. Ти забеляза — небето на Централния свят се състои сякаш от множество искри.
— Да.
— Това са звездите на граничните светове. Всяка свети през свой канал и ще ти кажа, че не можем да се доберем до тези канали. Твърде нависоко са.
Лин ококори очи.
— Цялото небе… — произнесе смаяно воинът.
— Освен туй — продължих аз — канали има и под земята. — От вътрешността на фургона се измъкна Олег и се присламчи отзад. Не му обърнах никакво внимание. — Ако се копае тук — посочих с пръст надолу, — може по принцип да се прокопае планетата от край до край. Ти знаеш ли кое наричаме планета?
Лин кимна.
— А ако копаеш в Централния, просто рано или късно се натъкваш на отворен канал. Даже има подозрения, че Централният свят изобщо не е планета, ами плоскост.
— Нима никой не се е опитвал да я обиколи? — поинтересува се Олег.
— Сигурно са опитвали — вдигнах рамене, — само че досега никой не се е върнал да разкаже какво става там. Там има опасни места. Ето още една причина, поради която не са достъпни всички канали. Край границите — и по суша, и по море — е пълно с пирати от граничните светове, пък и гвардията, кланът на Светлината, също не се стеснява особено. Какво още? Да, Белият път. Почти не го използваме.
— Как? — учуди се Лин. — Та нали главните канали…
— … са прикрепени към Белия път? Вярно е. Но когато Древните са строили това нещо, те вероятно са се надявали, че хората ще го използват в мир и съгласие… А може и да не са предполагали — добавих замислено аз. — Може този път да им е трябвал за нещо друго. Или изобщо да не е нужен, просто — отпадъчно производство… Така или иначе, ала сега там е тесновато. От един свят за друг минават войски, из пътя се водят непрекъснати боеве, шетат бандите на онези… „романтиците“. Там щяха да нападнат кервана ни поне двайсетина пъти за времето на нашия разговор. За съжаление хората много обичат да воюват…
— Ами вие?
— Ние — не. Ние сме търговци. Войната ни е противна. Нека с нея се занимават силните на деня, ако им харесва да проливат кръв.
Тук спрях, усещайки, че съм казал комай нещо излишно.
— Кои са силните на деня? — поинтересува се Олег.
Премълчах.
— Това сме ние, Хамелеоните — тихо отвърна Лин. После ме погледна. — Значи ти смяташ, че ние обичаме да проливаме кръв?
— Не се сърди — промърморих аз.
— Отговори ми.
— Сивият клан… Е, добре, Лин. Забрави!
— Няма да забравя — обеща сериозно той. Помълча и рече:
— Ти разказваше за канали, които не са ви достъпни. Продължавай.
— И още нещо — зарадван от смяната на темата, казах аз, — на практика целият изток е затворен.
— Защо?
— Ако се съди по нашите летописи, имало е два свята — светът… ъ-ъ… на Бози… Струва ми се, на Бозис, а втория не си го спомням. И единият от тях — нека отбележим, че и двата били богати и силни — нападнал другия. Преди около двеста и петдесет години. Нападнал, минавайки, разбира се, през Централния свят, а каналите точно тогава били обърнати на изток. В хода на войната агресивният свят започнал да запада. Побеждавали го, той губел. И когато била обсадена и последната крепост и пред портите й поставен таран, а към стените — стълби за щурмуване, командирът на гарнизона решил да използва биологично оръжие против нападателите.
Лин вдигна изумено глава, но като си спомни, че става дума за граничен свят, кимна.
— Така че нахълталите в крепостта войници открили там около десетина странни сини същества; те били двуноги и с две ръце, ала сходството с човека свършвало дотук. Впрочем виждал съм само изображения… Ако пътешестваш между световете, нищо странно не може да те учуди. Предполагам, че на пленниците тихо извили ръцете зад гърба и ги помъкнали… да речем, на разпит. Едва изминали десетина крачки, конвойните освободили подопечните си и също се превърнали в такива същества! Какво може да се добави тук? Армията загинала. Всички, до които даже само се докосвали поразените от синята чума, също се разболявали. Това обаче не била болест в обикновения смисъл на думата. Болният не умирал, той просто ставал друг. Променяли се психиката, биологията… Днес и двата свята лежат в развалини. А на изток се е появил пиратски флот. От чумави. Морето и брегът са всъщност под тяхна власт, затова търговците не обичат източния път…
— А защо сините не са отишли на запад?