— Не ги пуска Пазителят.
Тук ми дойде наум още един възможен край на историята с Олег. Ако с негова помощ бъде унищожен Пазителят, то, изглежда, синята чума ще трябва да се възпира от простосмъртните.
— Къде се намира каналът? — попита Лин.
— На изток…
— Не, нашият, където отиваме.
— Не знам — признах си. — Старият канал навлиза в планината. Е, кралят обеща да го разчисти, но докато стане… Общо взето, Тапис ни води по втория канал.
— Ясно — проточи Лин. — Я ми кажи, онези два свята на изток имали ли са добра техника?
— Не особено — отговаряйки, съвсем забравих, че си имам работа с воин, преминал през специална подготовка. — Мечове, копия…
— Тогава откъде е попаднало при тях забраненото оръжие?
„Загазих“ — помислих си аз.
— Е, откъде… Сигурно са го взели от някакъв мъртъв свят…
— Лъжеш — произнесе безстрастно Лин. — И знаеш, че лъжеш. Мен са ме учили да различавам истината от лъжата.
Почувствах как кипвам. Кое е в края на краищата това момченце, та толкова го ухажвам?
— Искаш да знаеш истината, така ли? — поинтересувах се аз.
— Да.
— Помисли си, воине, може би ти все пак не искаш да я знаеш?
— Не разбирам — Лин изглеждаше объркан — какво имаш предвид?
— Синята чума е създадена от Сивия клан преди осемстотин години — притежаваме записки.
— Не! — Лин помълча, гледайки ме в упор, после каза обречено: — Да, това е истина. Но защо?
— В един от световете се намирал рудникът за звездно сребро.
— Е, и какво?
— Рудникът бил на Черния клан.
— И затова са унищожени два свята? Не може да бъде! Трябва да има и друга причина!
Неволно го съжалих. Не толкова отдавна воинът Лин посети потопената долна част на града, така че, сигурен съм, той можеше да си представи два унищожени свята с всичките им подробности.
— Други причини няма. И тази е достатъчна.
Лин се обърна и мълча десетина минути. После, без да променя позата си, помоли:
— Разкажи ми за Сивия клан.
— Аз ли?! Аз съм търговец, какво мога да знам?
— Разкажи!
— Какво да ти разказвам — произнесох замислено. — Не познавам историята на вашето появяване. Хамелеоните са възникнали като клан още преди търговците. Възникнали и завладели силите на Сянката — кое и как ти знаеш по-добре.
— Не знам.
— После — продължих аз, без да обръщам внимание на тази реплика — окончателно се оформили трите клана на Централния свят. Започнали войни между тях. Да ти разправя ли за последната война? Аз участвах в нея. Всъщност приготви се за бой — сега идва канал.
А дали Лин няма да избяга с пленника си, щом попадне в Централния свят? Лепкава паяжина, възпалява очите… Светлината помръква. Сутрин ли е или вечер? Гледам към небето и фокусирам Сивия кръст. Сутрин е.
Едва успях да си поема дъх след първия канал, когато фургонът на Тапис повторно се стопи във въздуха. Ругаейки, шибнах конете — несвикнали с преходите, те диво пръхтяха и все гледаха да ни отклонят надясно. Светлината съвсем помръкна, вече бяхме заобиколени от мразовит полумрак. Виждах само каменистата почва под колелата и силуетите на растения със странна форма наоколо. Сякаш в пустинята изведнъж израсна гора — и ние се движехме през нея. Беше студено, при дишането излизаше па̀ра.
— Ти говореше за войната — подзе Лин.
— Войната, да… Всичко започна със залеза на силата на Светлината. Цикличен спад. Нивото на която и да е Сила се колебае, но този път едновременно укрепваха Мракът и Сянката. Тогава аз бях прехвърлил двадесетте и търгувах… Изобщо бях повече разбойник, отколкото търговец. Сещам се, че сам предложих услугите си на Сянката. Хамелеоните не плащаха зле. Естествено никой нямаше намерение да се бие в Централния. Боевете се разгаряха в пет гранични свята, единият от които принадлежеше на черните, а останалите четири — на гвардията. Кланът на Светлината се наричаше гвардия на Пазителя — поясних за Олег. — Без каквито и да било основания. Е, сетне всичките тези светове бяха разрушени до основи. Лично аз воювах в света Висва. Преди година реших да навестя милите на сърцето ми развалини. И какво мислиш? Там и до ден днешен не расте трева…
— И какъв е резултатът от войната? — поинтересува се Лин.
— Много забавен. Кланът на Светлината, както и трябваше да се очаква, се изтегли в глуха защита. После, когато Светлината отново взе да набира сила, премина в контраатака. А Хамелеоните — ще ме извиниш — сключиха съюз с гвардията и отнеха грамадна територия изпод влиянието на клана на Мрака, мощта на който тъкмо беше започнала да намалява. А след още половин година те подписаха мир и с Мрака и сега се кълнат, че винаги е било така.