Но да се откажем напълно от технологичното оръжие, щеше да е глупаво, така че търговците направиха своеобразен компромис. На определени места в определени светове се съхранява в скривалища всичко, от пистолети до орбитални лазери. И попаднали в беда, когато товарът е твърде ценен, за да се рискува изобщо, ние на бърза ръка се въоръжаваме. В случая — с автомати.
Лин огледа цялото това богатство с нескривано презрение и се отмести встрани, влачейки автомата си за ремъка. Нещо здравата го тревожеше.
Сетне се раздаде весело подсвиркване и пред нас изскочи Биголби — рошав, както винаги, и като капак на всичко, омазан с глина.
— Готово — обяви той. — Ако те минат оттук, можете да ме обесите. — И с два автомата под мишница отиде да заема позиции.
— Да вървим — казах на Олег.
Лин ни последва.
Позицията беше превъзходна — плоският пясъчен бряг пред нас се виждаше почти до хоризонта, ние се скрихме зад разрушени от времето отломки на каменна стена. Сложих автомата върху камъните и започнах да броя до милион. С изкривено лице Лин масажираше ръката си с гривната. Изглежда, го болеше. Олег лежеше и се потеше — едри капки пот се стичаха по лицето му. Страхливец!
Преброих до хиляда триста двадесет и едно, когато се появи потерята. От нищото изскочи отряд от петдесетина конници на кафяво-червеникави, почти червени коне. Вдигнах оръжието.
— Рат! — изведнъж рече Лин.
— Да?
— Какво да правя?
— Стреляй — отговорих, вземайки на мушката първия конник.
— Питам за Олег… и за клана.
— Човек — казах аз — се отличава от животното по разума си, а от роба — по волята си. Помисли!
Нямаше какво повече да добавя и натиснах спусъка. Автоматът издаде глух примляскващ звук и изплю кълбо от пламъци. Това кълбо удари конника в гърдите и го изтръгна от седлото.
— Не беше зле — промърморих аз и нагласих регулатора за автоматична стрелба.
Едновременно отдясно и отляво също започнаха да стрелят. Стреляше даже Олег, но като се вгледах, разбрах, че той се цели доста нависоко.
Изненадани от нападението, конниците най-напред се скупчиха в стадо, което представляваше чудесна мишена, а после, схванали какво става, се разделиха на две групи и взеха да ни заобикалят по фланговете. След миг видях на мястото на лявата група ослепително избухване и — какво нещо е навикът — отворих уста и нахлузих якето на главата си… Грохотът бе невъобразим. Обемни боеприпаси, помислих учудено. По време на мирния си, така да се каже, живот бях отвикнал от подобни неща.
Подплашени от грохота, конете на втория отряд се обърнаха, някои ездачи изпопадаха от седлата, тъй че в момента, когато противникът ни се сети да залегне, наброяваше не повече от десетина души. Тук край слепоочието ми нещо весело изсвистя и аз с досада установих, че огнестрелното оръжие не е изненада за врага. Поех си дълбоко въздух и извиках, за да предупредя нашите. И от едната, и от другата страна стрелбата се водеше със заглушители, така че подобно предупреждение съвсем не беше излишно. Гранати използвахме само ние.
— Лин! — викнах. — Наглеждай Олег… Лин!
Воинът лежеше свит на кравай, стискайки гривната на дясната си ръка.
— Какво? Ранен ли си?
Момчето вдигна очи и процеди през зъби:
— Заповядано ми е да ви убия.
— Какво?!!
Но в същия миг през пространството, което ни делеше от враговете, се разпростря съскаща огнена ивица. Блесна пламък, полетяха парчета камъни и тутакси всичко се покри с черен дим. Върнах се на моята позиция и започнах да поливам с огън тази чернота.
След това имам провал в паметта. Не помня момента, когато нападателите са се озовали отсам стената. Най-пресният ми спомен е как се бия с един рижав брадат мъжага, с две глави по-висок от мен и с чудовищни кучешки зъби. Мъжагата се опита да ме насече с алебарда. Мен, заедно с автомата, ала автоматът се оказа по-як и аз счупих с приклад черепа на бандита. Димът постепенно се разсея. Отдавна свърших патроните си, също и взетите от Лин, така че на стрелбата отговарях с автомата на Олег. Стрелях едновременно към двамина, залегнали зад камъните, от различни посоки. После съобразих и им хвърлих гранати.
И ето че пустотата пред нас повторно се разтвори и оттам излетя нов отряд. Започнаха да ни обкръжават, притискайки ни към морето.
— След мен! — извиках на Олег, сграбчих Лин и се хвърлих натам, където според представите ми се намираше каналът.