Когато фургонът мина край него, Хамелеонът вдигна ръка с приветствен жест. Аз сметнах за нужно да постъпя по същия начин.
— Интересно — промърмори Одорф, — ние с тях в примирие ли сме или във военен съюз?
Премълчах. Хамелеоните са безпощадни и умели бойци. Хора фантоми. Стотици години този клан е разработвал и специализирал начините за отвличане на вниманието — да не те види противникът до момента, когато му прережеш гърлото. За нашия обоз например щеше да е достатъчен и един боец — имам предвид, редови член на клана. Само че от последната война досега, доколкото знам, цялата дейност на сивите беше насочена към самосъхранението. Защо тогава са се размърдали?
Скърцат колелата на фургона… Лепкави нишки от невидима паяжина докосват лицето… Цвилят коне, скрипти тетивата на арбалета… Сивата светлина става сребърна и изведнъж всички предмети придобиват необикновена, неестествена дълбочина. Нощ. Движим се по обрасла с висока трева равнина, озарена от ярко лунно сияние. Луната виси в черното беззвездно небе. Тихо като насън, ни вятър, ни облаче. Светът Кланзон.
Ако се пътува достатъчно дълго, преминавайки от един свят в друг, поне един от десет ще се окаже мъртъв. Не броя земите, на които, неизвестно защо, въобще не е възниквал разумен живот, или пък онези, откъдето населението си е тръгнало по своя воля. Те са малко. Мъртвият свят — това е свят, в който човекът е унищожил самия себе си, свят самоубиец.
Понякога, когато ме обхваща мрачно настроение, ми се струва, че всички хора, колкото и да са те по света, упорито се стремят да се самоубият. На различните места става по различен начин. Понякога — макар и не твърде често — това е войната. За идеали или за земи или пък за едното и другото, взети заедно. В резултат идеалите изчезват през вековете, а земите остават безплодни.
Често се случва така, че се изтощават ресурсите, потъват под водата или се превръщат в пустини плодородни поля, от които са взимали повече, отколкото са могли да дадат.
Имаше и места, станали бойни полета за жители на други светове. Преди десет години бях на такава планета, и то съвсем не като проповедник на мира и братството, тъй че колкото и да философствам, не трябва да ме смятате за страничен наблюдател. Впрочем Кланзон, изглежда, пустееше отдавна. Наоколо се простираше само степ, зловеща степ, в която навярно растеше един-единствен вид трева, ала аз не зърнах нито скелети, нито развалини. И това бе прекрасно.
Сетне се чу ситен тропот и край нас, без изобщо да се крие, препусна отряд Хамелеони. Не ни обърнаха никакво внимание.
— Те са в походна униформа — забеляза Одорф, — но не и в бойна.
— Е, добре — отговорих. — Само имай предвид, че не си ги виждал в бой, а пък аз… Един Хамелеон и в походна униформа струва колкото десет наши.
Одорф промърмори нещо в отговор.
Равнината беше съвършено плоска, но все пак съзрях лагера. Няма съмнение, тук е поработил Сивият клан — палатъчното градче, ярко осветено от огньове и факли, отстрани бе абсолютно незабележимо. Сякаш изникна изведнъж от лунната светлина, заедно с трима пехотинци. Те се вгледаха — и отстъпиха, пропускайки кервана.
Озърнах се. Тук имаше най-вече търговци. Около тридесетина Хамелеони стояха настрана. Както изглежда, ние пристигахме между последните.
Някой ме хвана за рамото. Щом се обърнах, видях Биголби, забавен и рошав, както винаги.
— Шант е тука — весело съобщи той.
„Шант ли? — помислих си аз. — Много даже…“
Шант беше неофициален глава на всички търговци.
— Големи работи ще стават — намигна Биголби.
— Работи… — произнесох скептично и в този момент удари гонгът на събора.
Шант изобщо не се бе променил през годините, докато не бях го виждал. Мършав и съвсем побелял старец. Търговски гений. Беше кратък.
— Ще говорят Хамелеоните — каза той.
Благородниците на духа… Я да ги чуем…
Един от облечените в сиво направи крачка напред и започна да говори, гълтайки несвойствено края на думите. Същината на изказването му се свеждаше до следното. Преди два дни воин от Хамелеоните на име Лин успял да избяга от плен. Той всъщност бил в плен при Черния клан. Това беше странно, особено ако се има предвид, че сивите и черните неведнъж са се клели взаимно във вечна дружба.
Лин не избягал сам, а взел със себе си още някого, вероятно също пленник. И ето че изчезнал. При бягството му гривната излязла от строя, тъй че Хамелеоните не могат да засекат беглеца. На това място ораторът намекна за ценността на пленника и така нататък, и тем подобни… Доколкото разбрах, даже чрез повредената гривна те предали на Лин да търси контакт с търговците.