Какво научих от тази реч ли? Първо, разбира се, че Хамелеонът лъже. И лъжеше безбожно, без особено да го скрива. Воинът естествено е ценност, но да си спомним само колко такива воини е изгубил Сивият клан през последните години… Някак не се връзва. Нещо знаят — или Лин, или онзи, другият. Нещо много важно.
Самите Хамелеони извън Централния свят се ориентираха зле, така че за тях беше логично да се обърнат към нас. Макар да не е изгодно, особено ако се пресметне, че неустойката, свързана с промяната в маршрутите на керваните, Шант сигурно е поискал в аванс…
— Ще изпълним молбата ви — рече с достойнство Шант и сивите незабавно напуснаха лагера.
— Усещаш ли какво ще стане сега? — промълви Биголби.
— Какво?
— Помисли, търговецо…
Към Шант, застанал както преди върху възвишението в центъра на лагера, през тълпата се промъкна човек с пъстро яке и нещо му прошепна. Шант кимна.
— И така, нашите приятели напуснаха Кланзон — каза силно той. — Вече можем да поговорим сериозно. Слушайте. Преди два дни наши наблюдатели в Централния свят са регистрирали активност в една от малките крепости на Черния клан. Съдейки по силите, приведени в действие, там са се опитали да създадат нов канал. Ние не знаем дали опитът им се е увенчал с успех, но сега крепостта лежи в развалини, изглежда, не без помощта… — той посочи с пръст нагоре. — Същевременно са се активизирали Хамелеоните — продължи Шант — и вчера подобна участ е сполетяла един от техните замъци. Това е цялата информация. Без съмнение, ние ще помогнем на Хамелеоните, защото тук има конфликт между Сивия и Черния клан. Това, надявам се, е ясно, нали? А всичко, което е в ущърб на черните, както ви е известно, е от полза за целия свят. Но преди да предадем Лин и спътника му на… стопаните, трябва да получим цялата, подчертавам, цялата информация за случилото се. Два разрушени замъка-крепости за два дни — ето нещо, което не трябва да се подминава току-така. Накъде ли е трябвало да води каналът, за да се случи това?
„Накъде е трябвало да води каналът, за да се случи това? Или Шант греши — помислих си аз, — или е близо краят на света.“
Напускахме Кланзон и се заклатушкахме по една от западните равнини. Според изчисленията на Тапис трябваше за два дни да изминем пътя, който водеше към целта ни. Възползвахме се от удобния случай и без да зарязваме Кланзон, продадохме товара от билки. Сега возехме плат за платноходи за кралство Онизоти. Обикновен търговски преход. Преди около два часа аз смених Одорф и той тутакси захърка, оставяйки ме насаме със зададената ми от Шант загадка.
Светове има много. Може би те са безкрайно или крайно число, ала толкова голямо, че това е дори без значение. В легендите се разказва, че много отдавна тези светове са съществували отделно и независимо един от друг. За мащабите на това „много отдавна“ не са останали никакви сведения. Впрочем, ако се съди по летописите на световете, с които търгуваме, получават се не по-малко от петдесет века. Може и повече.
Същите легенди съобщават, че в същото онова „отдавна“ е съществувала расата на Древните — изкусни майстори и учени. И като че ли тази раса замислила да съедини всички светове в едно цяло. За целта било създадено и мястото, по което днес пълзеше нашият керван и което получило названието Централен свят. Към този свят водели каналите на всички останали светове. Можете да си представите това като книга, където всеки лист е един отделен свят, а пък Централният е гърбът на книгата. Каналите са особени пространства. След преминаването им вие ще се окажете — стига да умеете да откриете канала — в един или друг граничен свят. И то не просто така. По начин, никому неизвестен досега, каналът заставя човека, влязъл през него, да научи езика на този свят или на онази негова част, към която принадлежи каналът, на ниво, строго отговарящо на лексикона на средния жител. Освен това човек получава имунитет против местните болести, но не против всички. Твърде удобно, ала понякога ми се струва, че заради всички чужди езици аз скоро ще забравя майчиния си…
В поведението на каналите нямаше спокойствие: те се движеха, отваряха се и затваряха, отиваха под земята и се издигаха в небесата — с една дума, не беше лесно да се намерят. Тогава, пак според легендата, същите онези Древни създали Белия път. Неунищожима, макар че после неведнъж се опитвали да я разрушат, бялата лента се простирала от север на юг, пресичайки единствения материк на Централния свят. Древните прикрепили към пътя много, стотици хиляди канали, според мен — най-важните. Сетне се оттеглили в един от граничните светове, след като унищожили всички пътища, водещи натам. И повече никой и нищо не чул за тях. Толкова скромни богове…