— Гладен ли си? — поинтересувах се.
Никакви емоции. Нали е воин… Седи си, забил брадичка в коленете, и проблясва със зелени като на котка очи. А неговият Олег съвсем се разкисна.
— Какво става в града? — попитах аз.
— Борят се две сили — спокойно отговори Лин. — Армията и флотът. Войските се прегрупират. Си-Турман-а-Кату Знаменития подготвя тоталното завземане на властта.
— Ще има ли безредици? — полюбопитства Одорф, изваждайки предавателя.
— Да.
Съсредоточих се върху управлението на конете. Честно казано, щеше да е по-добре, ако не бяхме срещали нито този воин, нито неговия треперещ от страх спътник. Имах представа за нравите на кралете в Онизоти и знаех, че ще ни притиснат. И то доста. Предишният крал, ако можеше да се вярва на Тапис, започнал по същия начин… Но връщане назад нямаше и причината изобщо не бе в алчността на търговците, докарали ценен товар…
Дворецът стоеше върху стръмен насип, на стотина метра от бялата ивица на прибоя. Приближих се до прозореца и седнах на широкия перваз.
— Все пак е затвор — промърморих тихо.
Но Лин ме чу.
— Оттук не трябва да избяга никой — бързо каза той.
— Ние дойдохме тук да търгуваме, не да се бием — отбеляза Ор. — Ще почакаме.
Когато влязохме в двореца, Тапис, като глава на кервана, бе поканен на прием при краля, а нас, недостойните, ни изпратиха да си почиваме в разкошни апартаменти, макар и с катинари по вратите.
Ор, пъхнал в ухо миниатюрното топче на предавателя, слушаше разговора на нашия водач с краля. Мръщеше се и хапеше устни, обаче се въздържаше от коментари. Омръзна ми да го наблюдавам и пренесох вниманието си към гостите.
— Какво е станало с гривната ти? — поинтересувах се аз.
Лин помисли, после приближи до мен и протегна ръка. Гривната на Хамелеон…
Впрочем веднага разбрах, че ние, търговците, няма да успеем да се възползваме от подобна вещ: тази гривна беше подчинена на силите на Сянката и безполезна за нас. Освен това бе и счупена. Една стоманена лента с дебелина половин пръст.
— Не можем да я поправим — признах си чистосърдечно.
Ключалката щракна и в стаята влезе Тапис. Личеше си, че е разстроен и ядосан.
— Кралят ни съчувства и ни се възхищава — заяви той още от прага. — И ни дава сто и петдесет души охрана на кервана, за да бъдат занапред пътищата ни безопасни.
— Глупак! — произнесе с укор Биголби.
Останалите угнетено мълчаха. Само Лин, който не беше запознат с подобни нюанси, учудено местеше поглед от едно лице на друго.
— Това означава — обясних му аз шепнешком, — че ще ни придружават сто и петдесет главорези, готови да ни отнемат всичко, което може да се отнеме. Елементарен грабеж.
— И ти, разбира се, му подари нашия товар? — неочаквано попита Си-ву.
Тапис започна усърдно да сваля портупея с парадната шпага, състояща се от дръжка и петсантиметрово клинче. Останалото оръжие ни бе взето.
— Разбира се — каза той накрая.
— Е, по дяволите… платното! — обобщи Си-ву.
— За какво говорите? — заинтересовано кимна Биголби.
Аз също не разбирах нищо.
— Разкарай се — посъветва го Тапис.
— Може би има и друг начин? — попита Ор. — Опозицията… Ще изпратим разузнавач в града… — и погледна към мен.
— Щом се стъмни, отивам.
— Добре — рече Тапис. — Лин?
— Слушам.
— Разкажи подробно всичко от момента на пленяването ти.
Няма да стане, помислих си аз, за нищо на света няма да стане. Той няма да говори, нали е Хамелеон. Макар че гривната му е счупена.
— Почти не си спомням пленяването — заговори Лин с равен глас. — Свестих се в черния замък, в залата за разпити. Даже не разбрах веднага, че ме разпитват… Интересуваха се от начините за активизиране на Сянката — той се усмихна. — И понятие си нямам какво е това. Когато станаха по-настойчиви… Те имат твърде богата техника за разпити.
Войник, казах си с ирония. Робот, кукла. Нима нищо не можеше да го развълнува?
— Аз бях вързан — продължи Лин, — но мисля, че Черният клан няма представа за възможностите на хората с гривни. Успях да разкъсам въжетата и да избягам от залата.