И паднаха пред Него ничком, та Му се поклониха — и поднесоха Му своите дарове.
И разкриха тогава Книгата за Звездните Пътища. И пророчества велики изрекоха за новия Цар.
И казаха:
„Страдание и кръв ще бъде Неговият живот. Ще стигне рано до сливане с Най-високия от Духовете. И по-велик от Него не се е родил още.“
И върнаха се към земите си по друг път, защото знаеха съкровената мисъл на Ирода —: че мисли да убие Детето, за да запази своя престол.
Но ето — заградиха ги по пътя стражи, пратени от царя — да ги върнат при него. И отведоха ги отново при Ирода.
И рече им гневно царят:
„Изменихте вие на своя обет — и своите думи стъпкахте! Прилича ли ви това? Но — кажете ми, де е Новороденият — и аз ще ви отпусна с мир и скъпи дарове!“
А влъхвите му отговориха:
„Царю! От сила ние се не плашим. Прилича ли на маг уплаха от вериги или нож? Тъмнина не ще отнеме волността на духа. — Къде е младият Цар — от нас не ще узнаеш: ни мъки, ни вериги, ни изтезания с огън и желязо не могат изтръгна от нас това, което не искаме да кажем. Ние не ще издадем родното място на Най-великия!“
Тогава Ирод ги затвори, па каза на пазачите да ги подложат, щом се съмне, на люти мъки. Но когато влязоха на сутринта в тъмницата, тя бе празна.
Защото Бог, възрадван от твърдостта на магите от Изток, ги пренесе на небето.
И всяка вечер светят те — всеки със светлината на своите дарове — върху дванадесетте знака на небесния Зодиак.
И разкриват на всеки мъдър ум тайните на това, що има да стане.
…А в онова време продадоха разбойниците Балтазара и аметистите на първосвещеника иудейски Ана. Но понеже годината бе юбилейна, в края първосвещеникът отпусна роба.
Балтазар науми — веднага да отиде при младия Цар и да Му се поклони. Но не можеше да отиде при него без дарове. Затова замоли първосвещеника да му даде аметистите.
А първосвещеник Ана му каза, че ще му ги даде, ако му служи още тридесет годин — по десет годин за камък.
И стана роб отново Балтазар.
Тежко се нижеха годините, но робът знаеше защо служи — и помнеше, че тези тридесет години са цена на даровете.
И когато се навършиха тридесетте години, Ана отпусна своя роб — и даде му трите аметиста и една дреха от лен.
Когато Балтазар излезе в двора на първосвещеника, там намери голямо сборище от люде.
Тълпата го блъскаше, за да види нещо. Мъже и жени — кой от кой по-любопитни — се натискаха един другиго — и всеки гледаше да се приближи. Всички уста се смееха — както се смее зъл човек, а очите на сбраните блестяха от радост.
И те се запътиха към мястото, назовано Голгота, което значи — Лобно Място.
И тръгна Балтазар да види.
А на кръстопътя съзря, че тълпата хока някого и вика:
„Дигнете Го! Бийте Го! Ние искаме — Той сам да носи кръста си!“
И видя Балтазар Човек млад, и изсъхнали от скръб и мъка ланити — и с лице на бог.
Той бе паднал и всуе се мъчеше отново да понесе своя тежък кръст.
Тогава Балтазар се приближи — и вдигна кръста с мишци на роб.
А тълпата позна, че е робът на първосвещеника, и го остави, защото бе силен и се боеха от него.
…И щом стигнаха на Голгота, забиха кръстове и разпнаха там Мъченика между двама разбойници.
…И на шестия час Страдалецът простена едвам чуто:
„Жаден съм!“
И стана Балтазар, та донесе в шъпа вода от извора на Батхалем — и поднесе шъпата си към кръста.
И когато Страдалецът погледна Балтазара, обърна към него мъченишки очи, пълни с кротост и трогателна благодарност.
И позна Балтазар тогава, че Този е Царят, за Когото е носи тридесет и три годин даровете.
И падна пред Разпнатия ничком — и помоли Му се, като на Бога. И поднесе Му даровете.
А Иисус го погледна тихо и кратка, но не можа да вземе даровете, защото бе прикован…
И видя това народът — и нахвърлиха се всички върху Балтазара с викове:
„И този е от Неговите! — Убийте го! —“
И падна Балтазар под кръста — падна, пронизан трижди с нож. И три сълзи от очите на Иисус капнаха върху него.
А там, дето капнаха сълзите, избухна теменужен пламък, подобен на жъртвено възпалване на благоуханни смоли.
И издигнаха се нагоре трите пламъка — и стигнаха до небето.
…И свети и до днес Балтазар на небето — свети със своите три рани и три аметиста — даровете на Милосърдието.
Той свети и до днес — в звездите на Южния Кръст.