Да, навярно бе просто сова… ала приятелите трябваше да подозират най-лошото.
Тихото, едва доловимо прошумоляване долетя отново, откъм север и една сянка, по-черна от тъмната нощ, премина над главите им.
Бърз като мълния, скиталецът скочи на крака и извади двата си ятагана. Неизвестното същество реагира светкавично и се издигна извън обсега на двете остриета…
… ала не и извън този на Таулмарил.
Сребро перата стрела проряза нощта и спря непознатото създание, преди то да успее да избяга. Ярки, разноцветни искри осветиха небето и Дризт най-после различи нашественика — малък зъл дух, който се преметна няколко пъти, преди да тупне на земята, по-скоро замаян, отколкото ранен. Щом падна, дребното създание се претърколи, седна за миг, после скочи и размаха прилеповите си крила, издигайки се във въздуха, преди елфът да успее да се приближи достатъчно.
Междувременно Риджис бе успял да запали един фенер и на неговата светлина Бруенор и Дризт заобиколиха злото духче, докато Кати-Бри го държеше на мушка с лъка си.
— Господарят ме предупреди, че ще постъпиш точно така! — изцвърча дребното същество. — Но Ерту ме защитава!
— Обаче те свалих на земята, нали? — отвърна младата жена.
— Защо си тук, Друзил? — намеси се Дризт, разпознавайки малкия дух, когото Кадърли бе призовал във „Възвисяване на вярата“.
— Познаваш ли таз’ твар? — учуди се Бруенор.
Елфът кимна, но не отвърна нищо, насочил цялото си внимание към неканения посетител.
— На Ерту никак не му хареса, че именно аз дадох онази информация на Кадърли — сопна се злото същество. — И сега ме използва.
— Горкичкият Друзил! — саркастично подхвърли Дризт. — Тежка съдба ти се е паднала!
— Спести ми подигравките — изръмжа дребното създание. — На мен истински ми харесва да работя с Ерту. А когато господарят ми свърши с теб, ще отидем да навестим Кадърли. Току-виж, Ерту превърнал глупавата му катедрала в своя крепост.
Друзил очевидно се наслаждаваше на заплахите си, ала скиталецът едва се сдържаше да не се разсмее. Та нали с очите си бе видял храма на Кадърли с неговата невероятна сила и чистота! Колкото и могъщ да бе Ерту, колкото и слуги да доведеше със себе си, той никога нямаше да успее да надвие свещеника, не и в катедралата на Денеир, това свято и добро място.
— Значи признаваш, че Ерту стои зад този поход и нейното състояние? — обади се Кати-Бри и посочи Стъмпет, но Друзил дори не я погледна.
— Безумецо! — рече той в лицето на Дризт. — Да не мислиш, че господарят ми се интересува от жалките твари, населяващи тази отвратителна пустош? Ха! Та той е тук само заради теб, Дризт До’Урден, за да те накара да си платиш за неприятностите, които си му причинил!
Инстинктивно, елфът направи крачка към злото същество Кати-Бри вдигна Таулмарил, а Бруенор — брадвата си.
Дризт обаче бързо се успокои и даде знак на приятелите си да не правят нищо — Друзил можеше да им даде още информация.
— Ерту ти предлага сделка, изменнико — обърна се злият дух към скиталеца. — Душата ти, в замяна на душата на изтезавания и на джуджешката жрица.
Начинът, по който Друзил бе нарекъл Закнафейн, накара скиталеца да потръпне от болка и за миг той бе готов да приеме предложението на демона. Дълбоко замислен, той сведе глава и отпусна оръжията си. Готов бе да се жертва — както за баща си, така и за Стъмпет. Та нима можеше да постъпи другояче!
Но щяха ли Закнафейн и Стъмпет да одобрят избора му? Не, прекрасно осъзнаваше елфът, никой от тях не би искал да се спаси, ако цената за това бе неговата душа никой от тях не би могъл да живее с мисълта, че той се е пожертвал заради тях.
Веднъж взел решение, Дризт действа светкавично и преди злият дух да успее да реагира, Сиянието потъна дълбоко в едно от крилата му, докато леденият ятаган, изкован, за да се бори със създания на огъня като него, одраска гърдите му и бързо започна да изпива жизнената му енергия.
Друзил успя да се отдръпне, преди острието да го бе наранило по-сериозно и поиска да каже нещо, един последен опит да се спаси. Само че стрелата на Кати-Бри още в началото бе изгорила магическата защита, която Ерту му бе дал, и вторият изстрел на Таулмарил го събори безчувствен на земята.
Дризт се озова над него само за миг и му нанесе жесток удар с двата си ятагана. Злият дух потръпна конвулсивно, после се стопи в облак лютив, черен дим.
— Не правя сделки с обитателите на долните Равнини — обясни скиталецът на притичалия Бруенор, който, макар да бе закъснял за същинската битка, реши да не рискува и стовари брадвата си върху главата на дребното създание, преди то напълно да изчезне.