— И аз да бях толкоз’ грозен, сигурно щях да съм зъл кат’ вас! — промърмори Бруенор, докато отиваше при елфа, за да решат какво да правят оттук нататък.
— Че ти да не би да не си — обади се Риджис, без да се надига от земята.
Дризт и Бруенор обаче нямаха време, нито настроение да му отвърнат както подобава — откъм заледеното море продължаваха да прииждат нови и нови врагове. Четиридесет, петдесет, шестдесет, косматите чудовища като че ли нямаха край.
— Чини ми се, че ще трябва да се махаме оттук — отбеляза джуджето и макар това предложение никак да не му се нравеше, скиталецът нямаше как да не се съгласи с него.
Наистина, той и останалите бяха сериозен противник, а и неведнъж се бяха изправяли срещу много по-могъщи неприятели, ала този път насреща си имаха поне стотина от непознатите създания. А те, по всичко личеше, съвсем не бяха глупави — приближаваха се предпазливо, с очевидното намерение да ги обградят.
В този миг Гуенивар се материализира до господаря си, готова да помогне с каквото може.
— Дали пък няма да успеем да ги подплашим? — прошепна Дризт на Бруенор и само с една дума изпрати пантерата срещу настъпващия враг.
Дъжд от ледени топки посрещна силното животно и дори онези от чудовищата, които се намираха точно на пътя му, не отстъпиха, нито се отдръпнаха встрани. Две от тях бяха погребани под тристакилограмовото тяло на котката, ала останалите се нахвърлиха отгоре й с тежките си тояги и много скоро Гуенивар бе принудена да се върне обратно.
Междувременно Кати-Бри се бе изправила (при което Стъмпет побърза да се възползва от свободата си и се опита да продължи напред, докато Риджис не я дръпна за глезените и отново не я събори на земята) и сега вдигна Таулмарил, запращайки първата си стрела между широко разтворените крака на едно от чудовищата вляво от нея. Състрадателната млада жена искаше само да ги стресне и бе истински изненадана от яростния им отпор. Съществото, което бе взела на мушка, дори не трепна, когато стрелата изсвистя под него, сякаш изобщо не се интересуваше дали ще живее или ще умре. После то и още двадесетина от другарите му отговориха с нов дъжд от тежки парчета лед.
Кати-Бри светкавично се хвърли на земята и се претърколи встрани, ала въпреки това бе улучена на няколко места, като един от късовете я удари в слепоочието и едва не я повали в безсъзнание. Все пак тя успя да се изправи и да изтича при Дризт, Бруенор и присъединилата се към тях Гуенивар.
— Струва ми се, че пътят ни току-що смени посоката си — отбеляза тя, разтривайки натъртеното си чело.
— Истинският войн знае кога да отстъпи — съгласи се елфът, ала погледът му продължаваше да се стрелка към мрачните води, търсейки следа от Кришал Тирит или Ерту.
— Някой ще бъде ли така добър да го обясни и на проклетото джудже! — отчаяно се провикна Риджис, стиснал с две ръце един от краката на Стъмпет.
Приятелите му се обърнаха към него и с изумление видяха как жрицата упорито се дърпа напред, влачейки безпомощния полуръст след себе си.
През цялото това време създанията продължаваха да прииждат, понесли тежки ледени късове — очевидно се готвеха за нова канонада, която този път вероятно щеше да бъде съпроводена от яростна атака.
Трябваше да се махнат оттук, ала не разполагаха с достатъчно време, за да влачат съпротивляващата се Стъмпет със себе си. А ако не дойдеше с тях, тя със сигурност беше обречена.
— Ти си ги изпратил! — обвинително кресна Ерту на кристалния отломък.
С помощта на магическото огледало бе видял как таерите — неговите слуги! — препречиха пътя на Дризт До’Урден… последното нещо, което могъщият балор желаеше.
— Признай си! — изрева демонът.
— Поемаш прекалено големи рискове с онзи елф! — долетя в отговор телепатичното предупреждение на Креншинибон. — Не мога да го позволя.
— Таерите са мои слуги! — викна Ерту.
Той, разбира се, знаеше, че няма нужда да изрича каквото и да било на глас, тъй като отломъкът с лекота чете мислите му, ала изпитваше нужда да чуе собствените си викове, да излее гнева си по някакъв начин.
— Всъщност това няма значение — реши той миг по-късно. — Дризт До’Урден е опасен враг. Той и приятелите му ще отблъснат косматите твари. Планът ти няма да успее!
— Таерите са просто оръдие в ръцете ни — самоуверено отвърна Креншинибон. — Те ми се подчиняват безрезервно и по-скоро ще умрат, отколкото да се откажат. С Дризт До’Урден е свършено.