Балорът нямаше как да не му повярва. Въпреки че бе загубил част от силата си след сблъсъка с анти магическия сапфир, отломъкът все още бе достатъчно могъщ, за да наложи волята си на глупавите таери. А и те — повече от сто на брой — наистина бяха прекалено силни и прекалено многобройни, за да могат скиталецът и приятелите му да ги победят. Да, все още можеха да избягат, ако не друг, то поне бързоногият елф, ала Стъмпет бе обречена… Бруенор Бойния чук и пухкавият полуръст също бяха загубени.
За миг Ерту се поколеба дали да не излети от кулата или да използва магическите си умения, за да отиде на брега и собственоръчно да се разправи с омразния изменник.
Ала щом прочете мислите му, Креншинибон начаса изтри образа на брега от вълшебното огледало, за да му попречи да се телепортира там. Разбира се, балорът все още можеше да отиде с летене (въпреки че не знаеше къде точно е битката, той можеше да предположи откъде ще се опита да мине Стъмпет), ала добре разбираше, че докато стигне, Дризт До’Урден най-вероятно отдавна ще е мъртъв.
Разкъсван от люта ярост, той отново се обърна към отломъка, който се опита да го успокои с примамливи обещания за още по-голяма власт и слава.
Ала при цялото си могъщество, магическият предмет не осъзнаваше колко дълбока бе омразата на демона не разбираше, че основната причина за идването му в Материалната равнина бе не друго, а разплатата с ненавистния Дризт До’Урден.
Безсилен и объркан, Ерту изскочи от стаята.
— Не можем да изоставим Стъмпет — рече Кати-Бри и Дризт и Бруенор нямаше как да не се съгласят.
— Стреляй на месо — посъветва я скиталецът. — Стреляй, за да убиваш, а не просто да ги сплашиш.
Още преди да довърши, отгоре им се посипа нов порой от тежки парчета лед. Горката Стъмпет бе улучена неведнъж, Риджис пък бе ударен в главата толкова лошо, че неволно изпусна крака й и тя пак тръгна напред, докато следващите три снаряда не я повалиха в безсъзнание.
Кати-Бри уби две от чудовищата с лъка, после се втурна след Дризт, Бруенор и Гуенивар, които бяха обградили Риджис и Стъмпет, за да ги предпазят.
В това време таерите, останали без повече ледени топки, бързо се приближаваха, без страх, размахали дебели сопи и с грозни викове на уста.
— Ха! — изсумтя Бруенор. — Че проклетите гадини били едва стотина!
— А ние — само четирима! — извика Кати-Бри.
— Петима — поправи я полуръстът и мъчително се изправи на крака.
Гуенивар изръмжа, а младата жена стреля отново, убивайки още едно от чудовищата.
— Вземи ме! — долетя телепатичната молба на Казид’еа и след един последен изстрел, Кати-Бри пусна скъпоценния си лък на земята и извади нетърпеливия меч.
Дризт замахна напред, прерязвайки гърлото на най-близкия звяр, после падна на колене и заби Сиянието дълбоко в корема му. В същото време другият му ятаган се стрелна назад, поваляйки следващото чудовище, което се бе насочило към младата жена.
Кати-Бри побърза да се възползва от помощта на приятеля си и с все сила стовари Казид’еа върху главата на раненото същество. То рухна мъртво, а тя светкавично издърпа меча си от строшения му череп, за да посрещне останалите таери, които много скоро щяха да им отрежат пътя за бягство. Дризт също побърза да се изправи на крака, готов да се бие докрай, макар и четиримата да съзнаваха, че са обречени…
… поне докато съвсем наблизо не проехтя гръмък боен вик:
— Темпос!
С името на своя бог на уста, Ревик и още двадесет и петима войни се врязаха в редиците на косматите чудовища, посичайки с огромните си оръжия всеки, изпречил се на пътя им.
Риджис изпищя от радост, ала млъкна миг по-късно, когато тежката сопа на един от таерите се стовари върху рамото му, запрати го на земята и го остави без дъх от болка. Три от злите създания се надвесиха над него с намерението да го довършат.
В този момент Гуенивар се хвърли отгоре им с извадени нокти и оголени зъби. Докато тя безмилостно дереше отвратителните създания, още един звяр се приближи към падналия полуръст и джуджешката жрица…
… вместо безпомощни жертви обаче, той бе посрещнат от разлютения Бруенор и по-точно — от острата му брадва.
Макар и замаян, Риджис все пак успя да види как джуджето възсяда рухналото чудовище, за да му е по-удобно да го довърши.
Дризт и Кати-Бри се биеха рамо до рамо — както бяха правили много пъти преди.