— Държиш се като истински глупак, Берктгар! — заяви тя в лицето му.
Гневни викове последваха думите й, викове, които караха вожда да я зашлеви за дързостта й. Той обаче бе достатъчно разумен, за да не го стори — Кати-Бри не само бе сериозен противник, който съвсем не бе за подценяване (както той лично се бе убедил в злополучния двубой между двамата в Заселническа твърдина), но имаше Дризт и Бруенор зад гърба си, двама войни, срещу които Берктгар изобщо не искаше да се изправя. Ако само я докоснеше с пръст, отлично знаеше той, единственото, което би могло да го спаси от гнева на елфа, бе Бруенор пръв да се добере до него.
— А някога наистина те уважавах — тонът и думите на младата жена хванаха Берктгар неподготвен. — След смъртта на Уолфгар нямаше по-достоен да заеме мястото му от теб. Нито по храброст, нито по мъдрост. Без теб, с племето щеше да бъде свършено, там, в далечната Заселническа твърдина.
— Където изобщо не ни бе мястото! — вметна Берктгар.
— Така е — съгласи се Кати-Бри и отново думите й го изненадаха и попариха надигащата се в гърдите му ярост. — Добре стори, като върна племето в Долината, при старите обичаи и Темпос. Ала да събудиш старите вражди е глупаво и дори опасно. Спомни си кои са в действителност Дризт До’Урден и баща ми, Берктгар!
— Убийци на моите събратя! — изръмжа варваринът.
— Единствено, когато събратята ти първи идваха с намерението да убиват — отвърна Кати-Бри, без да се колебае. — Та нямаше ли те да бъдат жалки страхливци, ако не защитяха дома и близките си! Нима им се сърдиш, задето се бият по-добре от твоите войни?
Едрият варварин задиша учестено, пулсът му се ускори, гневът нахлу във вените му с нова сила. Дризт, който не го изпускаше от поглед, пристъпи напред. Колкото и тихо да говореха двамата, той бе чул всяка тяхна дума и разбираше, че е дошъл моментът да се намеси.
— Знам какво направи — рече той и Берктгар се напрегна, сякаш очакваше обвинения. — За да се сдобиеш с влияние над цялото племе, реши да очерниш паметта на своя предшественик. Ала предупреждавам те, Берктгар Храбри, за доброто на всички в Долината, не се хващай в мрежата на собствените си полуистини. Името ти се споменава с почит и възхищение навсякъде — в Митрил Хол и в Града на сребърната луна, в Дългата седловина и в Несме, дори в Десетте града и джуджешките мини. Подвизите ти в Стражев дол дълго ще бъдат славени в песни и легенди, ала като че ли забравяш съюзничествата, които се сключиха там, както и доброто, което ти и твоят народ видяхте от Бруенор и неговите джуджета. Помисли си за Ревик, Берктгар — Ревик, комуто дължим живота си, и сам прецени накъде да поведеш племето.
Дълго мълчание последва думите му и Дризт се изпълни с надежда. Берктгар не беше глупак, макар нерядко да позволяваше на чувствата си да вземат превес над разума. Погледна към Ревик и към непоколебимите войни зад него — мнозина от тях ранени, числено превъзхождани, но без капка страх в очите и сърцата. Ала за Берктгар най-важното бе, че нито Дризт, нито Кати-Бри оспорват властта му над племето. Те като че ли наистина бяха готови да работят заедно с него, а младата жена дори го бе сравнила с Уолфгар пред всички!
— И остави чука на Бруенор, комуто той по право принадлежи — реши да рискува Кати-Бри, четейки сякаш всяка мисъл на едрия варварин — Сега твоят меч е оръжието на племето и ако Берктгар прояви достатъчно мъдрост, то може да се покрие с не по-малка слава от легендарния Щитозъб.
Това бе прекалено примамлива представа, за да може Берктгар да й устои. Напрежението напусна лицето му, войните му също се отпуснаха и Дризт със задоволство си помисли, че току-що бяха преминали едно важно изпитание.
— Добре постъпи, като последва Бруенор и приятелите му — обърна се вождът към Ревик — най-близкото подобие на извинение, излизало някога от устата му.
— А ти сбърка, като отхвърли дружбата му — при тези думи на възрастния варварин сърцата на елфа и младата жена се свиха — дали Ревик не отиваше прекалено далече?
Ала Берктгар не се засегна. Замълча си и, макар с нищо да не показа, че е съгласен с обвинението, поне не скочи да се защитава.
— Върнете се с нас — нареди той вместо това.
Ревик се обърна към Дризт, после към Бруенор.
Те все така имаха нужда от помощта му. Та нали Стъмпет още бе сред тях, единствено защото двама от мъжете му я държаха във въздуха.
Берктгар отправи поглед първо към възрастния варварин, после към Бруенор и накрая покрай джуджето, към брега зад тях: