Бруенор се огледа наоколо и поклати глава:
— Водата е твърде много — обясни той и като посочи на запад, добави: — Ей натам трябва да тръгнем.
Приятелите му нямаше как да не се съгласят с него — досега вървяха на север, но на запад ледът като че ли бе повече и по-дебел.
Само че не те решаваха накъде да поемат. Без да забелязва нищо около себе си, Стъмпет крачеше на север, където, по всичко личеше, много скоро щеше да бъде спряна от обширна площ незамръзнала вода.
Ала в тази непозната и загадъчна земя нещата невинаги бяха такива, каквито изглеждаха — здрав леден брод минаваше над водата, отвеждайки право към кристалната кула. Когато прекосиха импровизирания мост и се озоваха насред гора от високи айсберги, приятелите съзряха Кришал Тирит да се възправя пред тях на по-малко от четвърт миля.
Дризт побърза да извика Гуенивар, Бруенор събори Стъмпет на земята и седна върху нея, а Кати-Бри се изкатери до върха на един от близките айсберги, за да огледа мястото.
Кулата бе издигната върху масивен, десетина метров ледник и младата жена прецени, че би било най-добре да се прехвърлят на него от югозапад, където зърна солидна ледена пътека, широка около четири метра. Откъм западната страна на Кришал Тирит имаше друг айсберг, който бе достатъчно близо, за да успеят да прескочат разстоянието, делящо ги от кулата, ала освен него цялата крепост на демона бе заобиколена от вода.
Кати-Бри не пропусна да забележи и още нещо — на юг, точно срещу кулата, тъмнееше вход на пещера. Доста висока (с почти човешки бой) тя се намираше от другата страна на обширната, равна площ, която ги делеше от крепостта на Ерту и където най-вероятно щеше да се състои битката. Въздъхвайки примирено, младата жена се спусна при приятелите си и им каза какво е видяла.
— Слугите на Ерту ще ни пресрещнат малко след като стъпим на айсберга — рече Дризт и Кати-Бри се съгласи с него. — Ще трябва да се бием с тях за всеки сантиметър земя, а доберем ли се веднъж до пещерата, положението ще стане още по-тежко.
— Да се залавяме за работа тогаз’ — изсумтя Бруенор. — От тоз’ студ краката ми съвсем се смръзнаха!
Кати-Бри все още не сваляше поглед от скиталеца, сякаш очакваше той да измисли някаква друга възможност. Такава обаче явно нямаше. Дори ако тя, Гуенивар и Дризт успееха да използват айсберга, който се издигаше на запад, и да прескочат водата, за Бруенор, с неговите тежки доспехи, както и за дребничкия полуръст, подобен скок щеше да бъде невъзможен. А и ако тръгнеха натам, Стъмпет — която в това си състояние очевидно можеше само да ходи — щеше да остане сама.
В този момент се намеси Риджис:
— Аз няма да ви бъда от особена полза в сражението — тихичко се обади той.
— Не бях забелязал туй да те е спирало досега! — изрева Бруенор, разбирайки го погрешно. — Ако смяташ да си седиш тук, докат’ ние…
Дризт вдигна ръка, за да го накара да замълчи, досещайки се, че хитрият полуръст е измислил нещо важно.
— Ако Гуенивар успее да ме прехвърли през водата, може би ще съумея да се прокрадна до кулата — обясни Риджис.
Лицата на приятелите му грейнаха — май започваха да разбират какво е намислил.
— И преди съм бил в Кришал Тирит — продължи той. — Знам как да се промъкна вътре и как да се справя с отломъка, стига да се добера до него.
При тези думи той погледна към Дризт и кимна. Двамата заедно се бяха преборили с Акар Кесел и Креншинибон в битката за Брин Шандер.
— Опасен ход — отбеляза елфът.
— Така си е — съгласи се Бруенор. — Не е като да се изправиш срещу гнусните слуги на някакъв си танари.
Всички се засмяха нервно.
— Пусни Стъмпет да стане — рече Дризт на Бруенор. — Нека ни отведе, където Ерту е решил. А ти — обърна се той към Риджис, — върви и нека Гваерон Уиндстром, слуга на Миелики и покровител на всички скиталци, бди над теб. Гуенивар ще те отведе, където трябва, но не забравяй, приятелю, че ако не успееш и Креншинибон не бъде надвит, Ерту ще стане непобедим!