Внезапно обаче нещата взеха нов обрат. Насред ослепителен огнен взрив, който запрати джуджето на земята и опали лицето му, се появи Бизматек и с все сила стовари остатъка от десните си щипци върху главата му, посягайки със здравия чифт към гърлото му.
Елфът видя случилото се с двамата му приятели, ала този път не позволи на угризенията да отровят съзнанието му и да забавят ръцете му. Дризт До’Урден отдавна бе разбрал, че не той носи отговорност за всички страдания на този свят и че другарите му сами решават какво да правят с живота си и срещу какви опасности да се изправят. Не, не вина, а ледена ярост пламна в гърдите му сега, придавайки на движенията му невиждана сила и бързина.
Ала как можеше, който и да било да се справи с шест атаки едновременно?
Сиянието се стрелна наляво, после пак и пак, след това светкавично политна надясно, пресрещайки ударите на демона. В същото време леденият ятаган се спусна надолу с приведено към земята острие, отбивайки останалите две оръжия на чудовището с един замах. Миг по-късно Сиянието отново подскочи наляво, спирайки едно от остриетата и отклонявайки друго. Без да мисли, воден от изумителния си войнски инстинкт, скиталецът скочи във въздуха, тъкмо когато злото същество се завърташе на една страна, с намерението да го удари (през краката) със зелената си люспеста опашка и да го събори на земята.
Сега бе моментът да се възползва от неочакваното си преимущество и елфът не пропусна да го стори. Хвърли се напред, веднага щом отново стъпи на краката си, вдигнал ятагани за свирепа атака. Ала, макар да се намираше прекалено близо до чудовището, за да може то да прибегне до оръжията си, нападението на Дризт се провали напълно, когато демонът просто изчезна…
… само за да се появи миг по-късно точно зад него.
За щастие Дризт знаеше достатъчно за демоните, за да се остави да бъде изненадан от подобен ход.
В момента, в който противникът му сякаш се изпари, той се хвърли на земята и се преметна през глава, после мълниеносно отскочи встрани. Инстинктивно прониза един от маните имал нещастието да се озове прекалено близо, но дори не го погледна, а побърза да се обърне, насочвайки цялото си внимание към шесторъката марилит.
И отново звън на оръжия огласи въздуха, дълъг и протяжен, злокобният вой на осем остриета, вплетени в битка на живот и смърт.
Изглеждаше невероятно, почти чудо, ала Дризт наистина успя да нанесе първия удар и Сиянието тържествуващо потъна в едно от раменете на демона, осакатявайки необратимо ръката му.
После обаче пет меча се вдигнаха над главата на елфа и той бе принуден да отскочи назад.
Риджис и Гуенивар най-сетне успяха да се доберат до мястото, където разстоянието между двата айсберга бе най-малко, макар и то да изглеждаше в очите на уплашения полуръст почти непреодолимо. А на всичко отгоре, вместо от другата страна на тесния пролив да има само ледове, между които той и пантерата да се промъкнат незабелязано, там ги очакваха отвратителните пълчища на маните.
В този миг Риджис не искаше нищо друго, освен да се върне обратно и ако не успее да намери приятелите си, да хукне колкото го държат краката и да не спира, докато не стигне в джуджешките мини и не затръшне вратата зад себе си. В съзнанието му се заредиха вдъхващи сигурност картини, в които той се завръщаше тук, заедно с цяла армия джуджета (или, по-точно, зад цяла армия джуджета), ала бързо му се наложи да се раздели с тях.
Вкопчен с две ръце в гърба на Гуенивар, той много скоро разбра, че вярното животно няма никакво намерение да се отказва. Хващайки се още по-здраво, той неволно изпищя, когато с един-единствен скок тя прелетя над черната вода и се приземи от другата страна, разпръсквайки най-близката група мани. Пантерата с лекота би се справила с жалките създания, ала сега имаше друга, по-важна задача и без да губи време, тя се понесе напред, теглейки крещящия от ужас Риджис след себе си, като ту се хвърляше наляво, ту отскачаше надясно, за да избегне гнусните същества. За броени секунди двамата с полуръста оставиха чудовищата зад себе си, превалиха едно неголямо възвишение и се озоваха в малка, пуста долчинка, в самата основа на Кришал Тирит. Маните, очевидно прекалено глупави, за да преследват враг, когото не виждат, не се появиха.