— Трябва да съм полудял — прошепна си Риджис при вида на кристалната кула, в която някога бе прекарал известно време като пленник на Акар Кесел.
Кесел, макар и магьосник, бе просто човек. Този път обаче, Креншинибон бе попаднал в ръцете не на кого да е, а на танари, на огромен и страховит балор!
Риджис не виждаше врата към вътрешността на кулата, но разбира се, той не би могъл да я види. Една от многобройните магически защити на Кришал Тирит се състоеше именно в това — никой обитател на Равнината, където тя бе издигната в момента (с изключение на притежателя на Креншинибон), не бе в състояние да открие вратата й. Риджис не можеше да види вратата, ала Гуенивар, чийто дом бе Звездната равнина, със сигурност можеше.
Полуръстът се поколеба и дори успя да накара пантерата да позабави крачка.
— Там със сигурност има пазачи — обясни той, спомняйки си гигантските тролове, които охраняваха предишното проявление на Кришал Тирит.
А какви ли чудовища бе довел със себе си могъщият балор!
Преди Риджис да успее да довърши, над главите им се разнесе силно жужене. Полуръстът вдигна поглед и едва не се задави при вида на отвратителния хвърковат демон, получовек, полусуха, който се спусна отгоре им.
Без да се притеснява от удара по главата, Бруенор вдигна секирата си и пресрещна връхлитащите щипци. После поиска сам да нанесе удар, но когато не успя, бързо смени тактиката и вместо това отстъпи назад.
— По-голямо изчадие, по-лесна мишена! — изръмжа той и като намести еднорогия си шлем, замахна странично, отблъсквайки двама от маните, имали глупостта да се приближат прекалено.
След това изрева и безстрашно се хвърли в атака.
Четириръкото чудовище посрещна нападението му с тежки, макар и ранени щипци, както и с железни юмруци. Джуджето успя да нанесе един удар, ала в замяна получи два, които го зашеметиха лошо. Съвсем замаян, той безпомощно видя как демонът вдига здравите си щипци и посяга към главата му.
Изведнъж сребро пера стрела проряза въздуха и се заби в гърдите на звяра, принуждавайки го да отстъпи назад.
Да, това бе Кати-Бри — пляскайки във водата, тя подскачаше високо така, че да успее да се прицели с лъка си, който сега държеше обърнат на една страна. И от тази изключително неблагоприятна позиция тя не само че бе успяла да стреля (което само по себе си бе невероятно), но дори бе улучила целта си!
Бруенор не можеше да разбере как дъщеря му е в състояние да скача толкова високо, отново и отново, докато не осъзна, че трябва да бе стъпила на парче лед, скрито под водата.
Нова стрела изсвистя покрай него и накара Бизматек да направи още крачка назад.
Кати-Бри изкрещя доволно, ала викът й не бе съвсем искрен. Да, радваше се, че бе успяла да си върне поне донякъде на чудовището, запратило я в ледените води щастлива бе, че може да помогне на баща си, но в същото време добре разбираше в колко неизгодно положение се намира. Краката й се бяха вкочанили почти напълно, а рамото й продължаваше да кърви. Да, за нея битката бе на път да свърши и тогава водата, която я дебнеше, изпълнена с нетърпеливо очакване, досущ като изгладнял хищник, спотайващ се в сенките зад обречената си жертва, щеше да я погълне завинаги.
Третият й изстрел пропусна целта си, ала все пак мина достатъчно близо, за да принуди Бизматек рязко да приклекне. Демонът се извъртя и се приведе ниско, за да осъзнае миг по-късно, че така сам бе превърнал челото си в прекрасна мишена за тежката брадва на рижото джудже.
Свирепият удар го повали на колене, а жестоката болка, която почувства, когато Бруенор издърпа острието от раната, едва не го накара да припадне. В същото време поредната сребърна стрела прелетя покрай него, разпръсквайки маните, които се опитваха да му се притекат на помощ. Къде бе Ерту сега? Следващият удар се стовари отгоре му миг по-късно и изведнъж целият свят сякаш се завъртя и потъна в непрогледен мрак, после, подет от могъщ, междупространствен вихър, демонът се понесе към Бездната, където го очакваха сто години изгнание.
Бруенор изскочи от облака черен дим — единственото, което остана след прокудения глабрезу — и още по-яростно заразмахва брадвата си, проправяйки си път към Дризт през бездруго оределия враг. Не можеше да види елфа, но затова пък добре чуваше звъна на оръжие, невъобразимо бързата размяна на удар след удар.