За сметка на това успя да зърне Кати-Бри и сърцето му се изпълни с радост — младата жена се бе добрала до ледения блок, върху който стоеше жрицата, и сега се опитваше да се изкатери отгоре му.
— Хайде, Стъмпет! — настойчиво прошепна той. — Открий своя бог и помогни на момичето ми!
Стъмпет обаче нито помръдна, нито показа с каквото и да било, че е забелязала младата жена.
Прекалено погълнати, Кати-Бри и Бруенор така и не видяха как един едър силует се промъква по леда с лека, изящна стъпка и се насочва към мястото на кипящата битка.
Спотаен близо до входа на пещерата, Ерту наблюдаваше случващото се и искрено се забавляваше. Прокуждането на Бизматек не го притесни ни най-малко, загубата на двата хвъркати демони също не го разтревожи, а пък маните бяха последното, което го интересуваше. Дори шесторъката марилит, вкопчена в смъртен двубой с елфа, го безпокоеше дотолкова, доколкото не искаше някой друг да довърши омразния изменник вместо него. Да, както генералите, така и простите му войници бяха напълно заменими — в Бездната имаше безброй демони, които само чакаха някой да ги повика в Материалната равнина.
Така че нека елфът и жалките му приятелчета да спечелят тази битка, нека се порадват на жалката си победа. Жената вече не можеше да им помогне, а и джуджето бе понесло немалко жестоки удари. А Дризт До’Урден, въпреки че се биеше толкова добре, започваше да се уморява. Докато успееше да се добере до пещерата, той най-вероятно щеше да е останал сам, а никой смъртен, пък бил той и елф на мрака, не бе в състояние да се справи с един балор сам.
Със зла усмивка на устните и тържествуващ поглед в горящите очи, могъщият танари наблюдаваше битката, готов да се намеси в мига, в който видеше, че шесторъката му съюзница взема прекалено голямо надмощие над изменника.
Креншинибон също следеше битката с голям интерес. Всъщност, с прекалено голям интерес. Напълно погълнат от случващото се навън, той пропусна да забележи врага на собствения си праг. За разлика от Ерту, той искаше всичко да свърши възможно най-бързо, а Дризт и приятелите му да бъдат унищожени, преди да успеят да се доберат до пещерата. Поколеба се дали да не изпрати нова огнена вълна срещу тях (сега елфът, увлечен в двубоя с шесторъкия демон, представляваше отлична, почти неподвижна мишена), ала първото нападение бе отнело твърде много от силите му, бездруго намалени значително след сблъсъка с анти магическия сапфир. Сега можеше единствено да се надява, че пораженията, които бе понесъл от мощния камък, постепенно ще отзвучат.
А дотогава…
… можеше да стори нещо друго. Изпращайки телепатична заповед към пръстена, който Ерту бе оставил на пода под него, той се обърна към духа на джуджешката жрица.
Далече оттам, върху поклащащия се във водата леден блок, Стъмпет най-сетне се размърда. Кати-Бри се усмихна и въздъхна с облекчение — беше спасена!
Във вечните войни на Бездната демоните, известни под името марилит, имаха славата на превъзходни стратези, едни от най-умелите генерали в онова скверно място. Само че, както Дризт скоро се убеди, движенията им съвсем не бяха така добре координирани. Атаките на противничката му бяха доста еднообразни, което разбира се, можеше да се очаква — та кой ли би могъл да контролира шест оръжия едновременно!
Затова, макар ръцете му да бяха изтръпнали от десетките удари, които трябваше да отбива за толкова кратко време, скиталецът се справяше по-добре от двамата.
Два бързи замаха наляво, после Сиянието отново политна надясно, докато леденият ятаган ту се стрелваше нагоре, ту рязко се спускаше към земята. Щом завърши серията си, елфът побърза да отскочи встрани — тъкмо навреме, за да избегне опашката на чудовището.
Както можеше да се очаква, то отново изчезна, но този път, вместо да се обърне назад, готов да го посрещне (точно както демонът щеше да очаква), Дризт се хвърли напред. Злото същество се появи там, където бе стояло допреди малко и двата ятагана потънаха дълбоко в тялото му.
— О, сине мой! — неочаквано проговори шесторъкото създание и скиталецът неволно спря, макар това да не му попречи да остане нащрек и да посече двамината мани, осмелили се да дойдат прекалено близо.