— Да вървим тогаз — изрева той в отговор, разбирайки, че в момента не може да стори нищо повече за дъщеря си.
Наоколо не бяха останали кой знае колко противници и макар откъм айсберга да се задаваха още, двамата приятели с лекота преодоляха слабата им съпротива и нахлуха в пещерата, довършвайки и последната групичка мани, скрити там.
Единствената светлина сега идваше от оръжията на елфа. По острието на Сиянието играеха обичайните синкави искрици, докато леденият ятаган бе окъпан в ярък, много по-наситеносин светлик. Той обикновено пламтеше така само на подобни, изключително студени места, а след съвсем скорошното пиршество с енергията на шесторъкия демон, светлината му бе още по-силна.
Пещерата се оказа по-просторна, отколкото изглеждаше отвън. Таванът се извисяваше на около десетина метра над главите им, а подът бе доста стръмен, придавайки на мястото още по-голяма дълбочина, която дори многобройните ледени сталактити и сталагмити не можеха да намалят.
След като се справиха и с последното чудовище, двамата приятели тръгнаха към насрещната стена на пещерата, където забелязаха стръмно, подобно на възвишение образувание, завършващо със сравнително равна площадка, която сякаш завиваше зад плътна ледена завеса.
Не бяха направили и две крачки, когато грозен смях огласи пещерата, многократно усилен от ехото. Миг по-късно се появи Ерту и пламъците, които обгръщаха огромното му туловище, прогониха смразяващия студ и превърнаха пещерата в огнена пещ.
Беше си най-обикновено подценяване. Летящият демон знаеше доста за Материалната равнина, беше идвал тук и преди и бе добре подготвен какво да очаква от нейните обитатели.
Само че Гуенивар не принадлежеше към това място и бе способна на неща, немислими за една обикновена котка.
Крилатият демон прелетя над тях, убеден, че минава достатъчно високо, за да бъде в безопасност. Каква бе изненадата му обаче, когато пантерата скочи право нагоре, преодолявайки десет метра само за миг, и го събори на земята.
Използвайки предните си лапи за опора, тя с все сила дереше и хапеше насекомовидното тяло на противника си.
Риджис гледаше отстрани, разбирайки, че в случая не може да направи кой знае какво за приятелката си, освен да я окуражава с викове и да я предупреди да побърза, когато зърна група мани да тичат към тях.
— Хайде, Гуенивар! — примоли се той и пантерата удвои усилията си.
След няколко секунди от чудовището остана само струйка черен дим, която много скоро се разсея. Без да губи и миг, Гуенивар дотича до Риджис и понечи да тръгне към вратата, ала полуръстът я спря, осенен от нова, по-добра идея.
— На горното ниво има прозорец — обясни той, тъй като изобщо не гореше от желание да си проправя път през защитниците на кулата, между които вероятно бе и самият Ерту.
Да, поемаха немалък риск, тъй като прозорците на Кришал Тирит нерядко водеха не към вътрешността на кулата, а към някое друго измерение.
Гуенивар огледа мястото, което полуръстът й сочеше и реши да го послуша. Опасявайки се, че няма да успее да издържи на темпото й и може да я забави, Риджис се покатери на гърба й и двамата се понесоха по конусовидното ледено възвишение.
Най-сетне, с помощта на острите си нокти и железните си мускули, пантерата се добра до една сравнително равна площадка, засили се и скочи нагоре, към малкото прозорче на върха на кулата.
Удариха се в стената с всичка сила, но Риджис все пак успя да запази равновесие и да се провре през тесния отвор. Приземи се тежко и се преметна назад, после повика Гуенивар.
Само че пантерата вече препускаше надолу, обратно към ледената равнина, където господарят й несъмнено имаше нужда от нея.
Така Риджис остана съвсем сам в малката стаичка.
Сам с могъщия кристален отломък, който висеше в средата й.
— Просто прекрасно! — разнесе се тъничкият гласец на ужасения полуръст.
Глава 27
Последното изпитание
Дризт и Бруенор бързо осъзнаха в колко неблагоприятно положение се намират. Високите пламъци, които обгръщаха тялото на балора, бързо превръщаха пещерата в кално тресавище. Големи парчета лед падаха от тавана, принуждавайки ги да отскачат ту наляво, ту надясно, а студената вода, в която газеха, правеше всяко движение изключително трудно.