Напук на болката, джуджето още по-здраво стисна крака на демона. Знаеше, че не може да го нарани, но се надяваше поне да го задържи на едно място достатъчно дълго, за да могат приятелите му да атакуват. Пламъците на Ерту опърлиха косата и заслепиха очите му, ала изведнъж угаснаха — сигурен знак, че Дризт е наблизо.
Камшикът на балора изплющя и елфът се претърколи настрани, за да го избегне, приземявайки се на едно коляно, после опита да се изправи, но се подхлъзна и залитна.
Камшикът отново изплющя, ала се оказа безсилен срещу могъщия боен чук. Щитозъб връхлетя върху демона и го запрати към стената. Неволно, Ерту усети как го изпълва уважение към доскорошния му пленник. Наистина, вече бе изпитал силата на чука, ала нищо не го бе подготвило за исполинската сила, заключена в тялото на Уолфгар. Ударът на Киерстаад го бе одраскал ударът на Уолфгар му причини истинска болка.
В това време Дризт бе успял да си възвърне равновесието, но преди да стигне до демона, той тропна с крак (при което не само се отскубна от хватката на джуджето, но и го измъкна от дупката, запращайки го високо във въздуха), после изчезна.
— Глупци! — долетя гласът му откъм изхода на пещерата. — Ще открия Креншинибон и ще се върна много преди да сте намерили начин да се измъкнете оттук! Обречени сте!
Дризт се хвърли към изхода, Уолфгар се прицели за един последен изстрел дори Бруенор се мъчеше да се изправи на крака, ала и тримата разбираха, че няма да успеят да се доберат до демона навреме.
Ерту се обърна и се накани да полети навън, ала каква бе изненадата му, когато една сребропера стрела се заби право в лицето му.
Ревът му огласи пещерата, а Щитозъб полетя и се стовари отгоре му, разкъсвайки плътта и трошейки костите му.
Кати-Бри стреля отново и демонът, улучен в гърдите, политна назад.
Бруенор закуцука към него, в движение улавяйки брадвата си, подхвърлена му от Дризт тъкмо навреме. После, възползвайки се от инерцията, която оръжието вече бе набрало, замахна с все сила.
Демонът изрева от болка, когато оръжието потъна дълбоко в гърба му, а още преди да се съвземе от жестокия удар, поредната сребърна стрела го прониза в гърдите.
Междувременно Дризт бе успял да се добере до него и когато той вдигна ръка, за да пресрещне Сиянието, леденият ятаган се вряза дълбоко в тялото му. Миг по-късно Уолфгар се присъедини към приятелите си, нанасяйки удар след удар стрелите на Кати-Бри все така препречваха изхода.
И през цялото време ятаганът на елфа жадно изпиваше жизнената енергия на балора, докато Сиянието нито за миг не спираше на едно място, оставяйки грозни рани след себе си.
С един последен енергиен изблик, Ерту рязко се обърна, запращайки Бруенор и Уолфгар настрани, но не и Дризт. Могъщият демон се вгледа в лавандуловите му очи и разбра, че е победен — още в тези най-първи мигове, в които тялото му започна да губи плътността си. Само че този път щеше да вземе и Дризт До’Урден със себе си в Бездната.
Вдигна страховития меч високо над себе си, а с другата си ръка избута Сиянието встрани, стискайки зъби, за да не закрещи от болка.
Сега скиталецът бе напълно беззащитен. Пусна ледения си ятаган, забит до дръжка в тялото на демона, и се опита да отскочи назад. Твърде късно.
Окъпано от ярки мълнии, свирепото острие неумолимо се спускаше към него.
Изведнъж една силна ръка се пресегна пред ужасените му очи и се, сключи около китката на балора, спирайки жестокото оръжие на сантиметри от главата на Дризт. Ерту извърна изумен поглед и видя… Уолфгар! Стиснал зъби, с изопнати докрай железни мускули, исполинът стискаше ръката му и сякаш всички години, прекарани в плен, всички нечовешки мъчения, които бе понесъл в Бездната, се бяха претопили в чиста омраза и му придаваха свръхмощна сила.
Нямаше човек — нямаше смъртен! — пък бил той и едрият варварин, който да може да удържи могъщия демон с голи ръце. Ала Уолфгар опровергаваше всяка логика, противопоставяйки й една своя истина — за нищо на света нямаше да позволи на Ерту да му причини още болка, нямаше да позволи да му отнемат Дризт!
Балорът невярващо поклати уродливата си глава. Това не можеше да бъде истина!
Ала беше. Уолфгар го удържа и много скоро, с протяжен крясък и сред облак дим, Ерту напусна Материалната равнина.
Обзети от чувства, прекалено силни, за да бъдат изразени с думи, тримата приятели дълго останаха така — безмълвни, вплетени в крепка прегръдка.