Гледка, която сгряваше сърцата на Бруенор, Риджис и Стъмпет, и дори на Дризт, макар че в този миг неговата собствена горест бе прекалено голяма, за да може истински да се наслади на щастието на приятелите си. Гуенивар си бе отишла, загуба не по-малко болезнена от загубата на Закнафейн, или на Уолфгар. Пантерата бе негова спътница години наред, понякога единствената му спътница, единственият му верен другар.
Но ето че нея вече я нямаше, а той дори не бе успял да се сбогува с нея.
Най-сетне Киерстаад, когото Стъмпет междувременно бе свестила, ги върна към суровата действителност. В мига, в който отвори очи, младежът разбра, че неприятностите им още не са свършили, особено когато видя бързо сгъстяващите се облаци и превалящото слънце. Насред морето бе студено, много по-студено, отколкото в тундрата, а нямаха достатъчно материална да запалят и поддържат огън.
За щастие, той знаеше друг начин, който да ги опази от нощния мраз. Все още прекалено слаб, за да се изправи, той се подпря на лакти и обясни на Бруенор какво да стори. Следвайки неговите съвети, Кати-Бри се зае да кърти здрави ледени блокове с помощта на Казид’еа и не след дълго вече имаха подслон — ледена колиба.
Тъкмо навреме — магиите на Стъмпет бяха на свършване, а студът настъпваше заплашително бързо. Скоро след това небето сякаш се отвори и ситната, но неприятна суграшица бързо премина в свирепа снежна фъртуна.
Ала вътре в малката колиба на всички им бе топло и уютно.
На всички, с изключение на Дризт, който имаше чувството, че без Гуенивар никога отново няма да почувства истинска топлина.
Утрото дойде сиво и някак мътно, по-студено дори от мразовитата нощ. И сякаш това не им бе достатъчно, ами се оказаха и уловени в капан — силни ветрове бяха бушували през цялата нощ и сега техният айсберг бе прекалено далече от който и да било леден блок, за да могат да се върнат обратно.
Киерстаад, който тази сутрин се чувстваше значително по-добре, се изкачи на върха на конусообразното възвишение и с все сила наду рога си.
Отвърна му единствено ехото, което подхвана песента на рога и я понесе над морето.
Дризт прекара цялата сутрин в молитви към Миелики и Гваерон Уиндстром, молейки ги да му върнат Гуенивар, скъпата му приятелка. Копнееше да я види как излиза от морето и се хвърля в ръцете му! За това жадуваше елфът и за това се молеше, макар дълбоко в себе си да знаеше, че няма да стане така.
Изведнъж го осени идея. Дали му я нашепна Миелики, или пък сам се сети, той не знаеше, а и не се интересуваше. Първо отиде при Риджис, Риджис, който бе издялал толкова прекрасни предмети от костите на пъстървата, въдеща се в езерата на Десетте града Риджис, който собственоръчно бе изработил великолепната фигурка на еднорог, която скиталецът носеше около врата си.
Полуръстът бързо си намери подходящо парче лед и веднага се залови за работа, а Дризт отиде в другия край на айсберга, колкото се може по-далече от останалите, и се зае със своята задача.
Върна се след около два часа, водейки със себе си нов приятел — млад тюлен, който весело подскачаше след него. Като всеки скиталец, той добре познаваше животните, знаеше как да общува с тях, кои движения биха ги изплашили и кои биха ги успокоили. Когато се приближи достатъчно до лагера, той с радост установи, че в негово отсъствие Бруенор и Кати-Бри, използвайки лък и набързо опъната, импровизирана мрежа, бяха успели да уловят малко риба.
— Хей! — възмути се джуджето, когато видя Дризт да взима една от рибките и да я подхвърля на тюлена.
После обаче лицето на Бруенор светна и той доволно потри ръце, смятайки, че се досеща за намеренията на приятеля си:
— Всъщност, давай, давай! Охрани го, тъкмо ще има повечко за нас!
Смръщеното лице на елфа набързо сложи край на всякакви подобни мисли.
Когато отиде при Риджис, Дризт бе изумен и искрено възхитен от умението му. Онова, което доскоро бе най-обикновен къс лед, се бе превърнало в почти съвършено копие (както на големина, така и на вид) на изгубената ониксова статуетка.
— Ако имах малко повече време… — взе да се извинява Риджис, ала Дризт не го остави да довърши — и това щеше да му свърши чудесна работа.