— Ехо! „Морски дух“!
Четиримата отидоха до бордовата ограда, а Дризт предпочете да спусне качулката си колкото се може по-ниско. Не знаеше какво е това място, нито как ще ги посрещнат жителите му, но беше сигурен в едно — „Морски дух“ щеше да получи далече по-хладен прием, ако станеше ясно, че на борда му има мрачен елф.
Междувременно една големичка рибарска лодка бе спряла край кораба и сега шестимата мъже на борда й изпитателно се взираха в него.
— Доста сте си по изпатили — проговори един от тях, сивобрад мъж, най-вероятно шкиперът. — Битка?
— Буря — обясни Дюдермонт. — Не бях попадал в по-свирепа стихия.
Шестимата рибари се спогледаха подозрително. Бяха излизали с лодката си всеки ден през последния месец, но не помнеха никаква буря.
— Не тук — побърза да уточни Дюдермонт, досещайки се какво се върти из главите им. — Много надалече.
— Че колко далече можете да стигнете? — учуди се възрастният шкипер и кимна към бреговата линия.
— Ще се изненадате! — подхвърли Кати-Бри и Харкъл се изчерви под погледа й.
— Откъде идвате? — попита сивобрадият рибар.
— От Града на бездънните води — отвърна Дюдермонт.
Шестимата мъже дори не се опитаха да скрият подигравателните си усмивки.
— Града на бездънните води? — повдигна вежди капитанът им.
— Да не сме попаднали в друго измерение? — прошепна Кати-Бри на Дризт, ала той не можеше да я успокои… не и когато знаеше, че в дъното на всичко това стои не друг, а Харкъл Харпъл.
— Града на бездънните води — твърдо повтори Дюдермонт с цялата увереност и сериозност, които успя да събере.
— Доста далече от дома сте се озовали, капитане — обади се друг от рибарите. — Има-няма хиляда мили.
— Хиляда и петстотин — уточни шкиперът.
— И то все суша — добави трети през смях. — Да не би „Морски дух“ да има колела?
Думите му предизвикаха всеобщо веселие, както сред другарите му, така и сред екипажите на няколкото лодки, които се бяха приближили, за да проверят какво става.
— А и впряг коне, мен ако питате — подхвърли един от рибарите от надошлите лодки и предизвика нова вълна от смях.
Дори Дюдермонт се усмихна, обзет от истинско облекчение — поне все още се намираха в Царствата.
— Магия — обясни той. — Плавахме в Саблено море, на около петстотин мили на югозапад от Муншейските острови, когато ни връхлетя люта буря. Пострадахме сериозно и нашият магьосник — той кимна към Харкъл, — прибягна до едно от заклинанията си, за да ни пренесе до някое пристанище.
— Е, очевидно не е успял — провикна се един рибар.
— Поне не сме в открито море — изтъкна Дюдермонт, когато поредният пристъп на смях отшумя. — Там със сигурност бяхме обречени. Но моля ви, добри люде, кажете ми къде сме попаднали?
— Това е Импреското езеро — отвърна сивобрадият рибар. — А пък ей там — и той посочи към укрепения град, — виждате Карадуун.
Все имена, които Дюдермонт никога не бе чувал.
— Зад него — продължи шкиперът, — се издига Планината на снежинките.
— Юг — неочаквано се обади Кати-Бри и всички погледи се насочиха към нея. — Намираме се далече на юг от Града на бездънните води. Ако продължим в същата посока, ще достигнем Дълбокия извор, а после и Вильонския пролив във Вътрешно море.
— Точно така — потвърди възрастният мъж. — Обаче водата тук не е достатъчно дълбока, та да стигнете до Шаланското езеро.
— А и трудно ще преплувате Разломните планини, освен ако нямате крила към колелата! — добави на висок глас мъжът до него, ала смехът, който последва думите му, бе сподавен и не трая дълго — не само екипажът на „Морски дух“, но и всички рибари започваха да осмислят сериозността на положението.
Дюдермонт въздъхна дълбоко и погледна към Харкъл, който съкрушено сведе очи.
— По-късно ще се тревожим как ще се измъкнем оттук — заяви капитанът. — Сега преди всичко трябва да поправим кораба.
После се обърна към сивобрадия шкипер и рече:
— Боя се, че езерото не е достатъчно дълбоко. Дали някъде има по-голям кей, който да използваме?
Възрастният мъж посочи Карадуунския остров и един дълъг пристан там.
— Водата е доста по-дълбока на север от острова — добави друг от рибарите.