— Само че кеят е частен — обади се трети.
— Ще получим разрешение да хвърлим котва в него — уверено заяви шкиперът.
— Обаче никак няма да ни е лесно да се доберем дотам — вметна Дюдермонт. — Нямаме платна, пък и щурвалът е повреден. А водите са ми непознати.
— Хвърли няколко въжета, капитан…
— Дюдермонт, капитан Дюдермонт от „Морски ДУХ“.
— Мен пък ме викат Терадъкет. Добра среща, капитане — докато говореше, възрастният мъж даде знак на останалите лодки и те веднага наобиколиха шхуната. — Ще те откараме до пристана — в Карадуун има достатъчно майстори, които да ви помогнат. Даже и за мачтата, макар че ще ни трябва доста голямо дърво, за да я поправим. А и доколкото си познавам другарите, няма да ви се размине току-така — в замяна ще поискат цял куп истории за приключенията ви!
— Все ще се намери какво да им разкажем — увери го Дюдермонт и така, привързан за рибарските лодки, които го насочваха, а нерядко и теглеха, „Морски дух“ пое към пристана.
— Братството между моряците очевидно се простира и върху онези, които кръстосват езерата — отбеляза Дризт.
— Така изглежда — съгласи се Дюдермонт. — Ако имах нужда от нов екипаж, нямаше да се чудя откъде да започна търсенето.
И като се обърна към Харкъл, който все още се взираше унило в краката си, добави:
— Справи се добре, магьоснико! — поздрави го той, при което Харкъл вдигна обнадежден поглед. — Из онези непознати води, толкова далече от Муншейските острови, със сигурност щяхме да загинем. А сега сме спасени.
— Обаче се намираме в езеро — отвърна магьосникът, но Дюдермонт махна с ръка.
— Робилард ще ни открие и тогава вие двамата все ще измислите как да ни върнете у дома, не се и съмнявам. Засега Обаче единственото, което има значение, е, че и корабът, и екипажът са на сигурно място. Добра работа!
Лицето на Харкъл засия.
— Да, ама защо все пак попаднахме тук? — намеси се Кати-Бри.
— Съдбовната мъгла — отвърнаха Дризт и Харкъл в един глас.
— А това — добави магьосникът, — означава, че тук има нещо, което ни трябва.
— Което ни трябва за какво? — продължи да разпитва младата жена.
— За да разкрием загадката, разбира се! — възкликна Харкъл. — Нали точно за това става въпрос?
Той се огледа наоколо, сякаш думите му обясняваха всичко, ала от погледите, които срещна, съвсем не личеше, че другарите му имат и най-малка представа за какво им говори.
— Преди да ни връхлети бурята, бяхме тръгнали…
— … към Града на бездънните води — довърши вместо него Дюдермонт. — Не бих казал обаче, че магията ти ни приближи дотам.
— Не, не! — възбудено размаха ръце Харкъл. — Бяхме тръгнали да търсим жрец или заклинател.
— И смяташ, че е по-вероятно да открием някой достатъчно могъщ заклинател тук, отколкото в Града на бездънните води? — скептично попита Дризт. — В това градче, толкова далече от дома?
— Добри ми капитан Терадъкет! — провикна се Харкъл вместо отговор.
— Тук съм — долетя гласът на възрастния шкипер, който се бе поотдалечил, за да застане начело на процесията.
— Имаме нужда от жрец — обясни магьосникът. — Много могъщ жрец…
— Кадърли! — прекъсна го рибарят без колебание. — Кадърли Бонадюс. Няма да намерите по-могъщ жрец в целите Царства!
В гласа му се усещаше неприкрита гордост, сякаш този Кадърли принадлежеше на Карадуун.
Харкъл хвърли самодоволен поглед на приятелите си:
— Съдбовната мъгла! — щастливо заяви той.
— И къде можем да открием този Кадърли? — попита Дюдермонт. — В Карадуун?
— Не — отвърна Терадъкет. — В един храм в планините, на два дни път оттук. Нарича се „Възвисяване на вярата“.
Дюдермонт най-сетне изчерпа въпросите си и погледна към Харкъл, който щастливо плесна с ръце.
— Съдбовната мъгла! — повтори магьосникът, после изведнъж ахна, сякаш току-що се бе сетил още нещо. — Ами да, всичко се връзва просто чудесно!
— Както „Морски дух“ — с езеро — саркастично подхвърли Кати-Бри, ала магьосникът не й обърна внимание.
— Не виждате ли? — развълнувано възкликна той и отново размаха огромните си ръкави. — „Морски дух“ (35)и „Възвисяване на вярата“ (ВВ). А и Съдбовната мъгла или Облака на ориста (00).
— Трябва да си полегна! — изстена Кати-Бри.
— И Х.Х! — възторжено извика магьосникът.